Кой кого уплаши? (приказка в стихове)

За добро, за зло ли —
ето нашта баба
първа както трябва
в къщи си отива.
Внучката красива
бърза подир нея,
менчета люлее.
Следват ги Петела
със походка смела,
малкото Мишленце
с сивичко палтенце.
Всички на редица
връщат се с водица.
Заю е насреща —
о, беда зловеща!
Той се ококори —
мисли що да стори,
мисли що да прави,
за да се избави.
Една мисъл умна
във глава му хрумна.
Скача изведнъжка
той със сила мъжка —
удря си главата
право във краката
на бабата стара…
Тя пък в изпревара
хукна и забяга,
без да й приляга.
И от страх горката
пада на земята —
в болки се превива,
менците разлива.
Със сърце разбито,
като топка свито,
тя се посъвзема…
Тиха, кротка, нема —
в къщи се прибира,
отдих там намира.

Заю Баю наши
и той се уплаши.
О, горка-горкана,
сякаш че остана
без душа-душичка!

Бедата самичка
нивга не дохожда.
Нея я спохожда
втора, па и трета.
Ето ти несрета:
внучката насреща.
О, беда зловеща!
Пак се ококори,
мисли що да стори,
мисли що да прави,
за да се избави.
Втора мисъл умна
във глава му хрумна.
Скача изведнъжка
той със сила мъжка —
удря си главата
право във краката
на бабина внучка.
Внучката горката
падна на земята,
менците разлива,
себе си полива.
Много без да чака,
викна и заплака:
— О, беда голема!…
След туй се съвзема —
в къщи си отива,
под одър се скрива.
Заю Баю наши
и той се уплаши.
О, горка-горкана,
сякаш че остана
без душа-душичка!
Бедата самичка
нивга не дохожда,
нея я спохожда
втора, пък и трета.
Ето ти несрета!
Петлю е насреща.
О, беда зловеща!
Той се ококори,
мисли що да стори,
мисли що да прави,
за да се избави.
Трета мисъл умна
във глава му хрумна
скача изведнъжка
той със сила мъжка.
Удря си главата
право във краката
на Петела наши.
Той се тъй изплаши,
че закукурига,
глас доде му стига.
Падна на земята
и разля водата.
Много без да чака,
викна и заплака:
— О, беда голема!
След туй се съвзема,
в курника отива,
в курника се скрива.
Заю Баю наши
и той се уплаши.
О, горка-горкана!
Сякаш че остана
без душа-душичка!
Бедата самичка
нивга не дохожда,
нея я спохожда
трета и четвърта,
Зая го не свърта.
Ето ти насреща —
пак беда зловеща:
малкото Мишленце
с сивичко палтенце
е пред него спряло.
Пусто — опустяло!
Той очи кокори,
мисли що да стори,
мисли що да прави,
за да се избави.
Нова мисъл умна
във глава му хрумна
скача изведнъжка
той със сила мъжка.
Толкоз силно скача,
цяло го прескача.
Хуква той да бяга,
както му приляга —
татък през полето…