Когато дъщеря ми беше в първи клас имаше една учителка, която, аз като нейна майка, много харесвах. Тя не се отличаваше с някакви особени качества или с перфектен външен вид. Беше на средна възраст с боядисана коса, бръчки около очите и почти винаги беше облечена с дрехи на цветчета. Често ми се струваше, че повишава тон на децата, но в действителност това беше по-скоро, за да ги поощри, отколкото да ги порицае.
След едно контролно по математика в края на учебната година, тя ме повика и мълчаливо ми връчи работата на дъщеря ми.
Какво да видя! Няколко криво изписани реда с цифри, две грешно решени задачи и рисунка на Мики Маус. Почувствах се смутена и засрамена. Как е възможно това, изобщо какво се беше случило с дъщеря ми? Тъкмо реших, че каквото и да се е случило, трябва да защитя някак детето си, когато учителката й ме изпревари и каза: „Толкова красива рисунка! Изразява толкова красноречива емоция и така добре е нарисуван всеки детайл! Да гледам тази рисунка е празник за мен! Вашето дете е много талантливо, има качества да стане добър художник.“
Слушах изумена и изведнъж избухнах: „Как така? А, задачите, пропуските по математика? Как ще навакса?“, а учителката на дъщеря ми кратко отговори: „Задачите, животът ще я научи как да реши, но така добре да рисуват могат малцина.“
След това дъщеря ми направи второ контролно, а за първото дори не споменах, че знам.
Днес дъщеря ми е реализиран художник-аниматор, рисува прекрасни комикси, щастлива е от това, което прави и се справя отлично с всички задачи, които животът й поставя.
Често се сещам за учителката й в първи клас и с удоволствие си спомням онази наша среща след контролното по математика.
Ана Кирянова
sobiratelzvezd.ru
