Често. Даже всеки ден. При това дори без да осъзнаваме, кога от добри намерения, кога в името на тяхното здраве и светло бъдеще.
А понякога, защото ни е по-удобно да се измъкваме тихичко по пантофи от разни заплетени ситуации.
*Когато домашният любимец ни напусне:
– Не тъжи, Джери сега е по-щастлив от всякога, той живее в прекрасна къща извън града, заедно с всичките си приятели.
Понякога тази лъже се налага, за да спестим на децата си горчивата истина, че домашният ни любимец вече не е сред нас.
*Някое друго дете е ударило вашето:
– Той/Тя те харесва, затова прави така.
Дали това е така, никой не може да потвърди, нали? Затова е по-добре да не внушаваме подобни очаквания в детето си.
*Когато то самото лъже:
– Ако лъжеш, ще ти порасне носа.
Много родители използват тази невъзможна лъжа, за да накарат децата си да бъдат искрени и откровени.
Понякога върши работа, но не бива да се прекалява с нея.
*По време на почивка в СПА хотел:
– Който пишка в басейна, ще бъде разкрит веднага, защото водата ще се оцвети в червено, заради химикалите в нея.
Всеки знае, че да се пишка в басейна е доста грубо и е нормално да обясним на детето, че не е редно да прави това.
*Преди да потеглим някъде заедно:
Тръгвам след точно 10 минути, така че ако дотогава не си в колата, ще тръгна без теб.
Естествено, че никъде няма да тръгнем без децата, особено ако сме тръгнали да ги караме на детска градина или училище. Не само ще ги изчакаме, но и ще ги закараме, и така всеки ден, докато те самите не започнат да карат кола. Е, тази заплаха може и да свърши работа и хлапето да ускори леко ход. Съвсееем леко… 🙂
*В лекарския кабинет:
– Няма да боли, вярвай ми!
Може и да не боли наистина или поне не много, но повечето деца изпитват истински ужас от болничния персонал. Тази лъжа може да се причисли към „белите“ лъжи, но е добре да създаваме адекватни представи у децата за това какво да очакват в различните ситуации.
*Когато наближи времето за лягане:
– Всички си лягаме, включително и ти!
Не, не всички си лягаме след Сънчо. Трябва да си признаем, че много често чисто егоистично пращаме децата по леглата с единствената мисъл за останем насаме с партньора. Е, ако сте подранили твърде много, едва ли ще постигнете така мечтаното спокойствие, защото вероятно детето ви ще стане повече 2 пъти до тоалетната и поне още толкова пъти ще поиска бисквита или мляко. И вие добре знаете, че никой не успява да заспи в същата минута, в която главата срещне възглавницата.
*В различни ситуации, когато казваме:
– Добре, ОК!
С тези, превърнали се в почти паразитни, изрази трябва много да се внимава. Когато давате одобрението си за нещо вие директно подхранвате неговото самочувствие, но понякога може да се случи така, че одобрението ви да бъде възприето като незаинтересованост или дори безразличие, а това ще накърни чувствата му.
*Децата често искат да си играят със смартфоните ни:
-О, съжалявам, батерията ми падна.
Разбира се, че разфокусираните снимки на лявото ви око или на носа ви отвътре, които са препълнили картата памет на телефона ви, са ви омръзнали до болка, но преди да изречете тази лъжа, замислете се, че ей сега може някой да ви позвъни.
*Преди празници и най-вече по Коледа:
– Дядо Коледа гледа и вижда всичко!
За малките, които вярват в белобрадия старец това твърдение е от особена важност. Децата може и да поправят държанието си за малко, но не е изключено и да развият известна неприязън към него. Което, като се замислим, не е чак толкова фатално.
*Докато сте на разходка или екскурзия и вече две не виждате от умора, а малкото иска още и още:
– Не можем да посетим делфинариума, защото сега е затворено.
Дали ще е за делфинариума, McDonalds или атракционна в парка, ако не искате да отидете там, най-лесният начин да се измъкнете е като излъжете, че точно в този момент „нещото“ не работи или вече е затворено.
*По въпросите за появата на бебета:
– Донесе те щъркела.
Децата питат, интересуват се, любопитстват. Нормално! Естествено е един ден, най-често, когато най-малко очаквате, да ви попитат как са се появили. Е, отговори от типа за щъркели, зелки и водни лилии май са най-неподходящите. Най-малкото защото ако сте достатъчно убедителни, може един ден детето ви да се впусне в ръкопашни спорове с някой, който се опита да му обясни процеса във физиологичните му особености.
*По отношение на наблюдението и „всевиждащите“ родителски способности:
– Поставили сме камери във всяка стая.
Тази лъжа е оправдана дотолкова, доколкото могат да се надяват с нея да предпазят самите деца от лъжа и от сътворяване на неща, които биха им навредили, когато са оставени сами и мама и татко не са наоколо.
*За лакомствата:
– Няма, свърши!
Когато става дума за бонбони, сладки, гумени мечета, бисквити и сладолед децата имат невидими радари, с които безпогрешно се ориентират в пространството, къде да търсят. Примирете се, че вероятно от повечето от тях дори няма да опитате.
*Когато любимата радиоуправляема количка спре:
– Не, за тези играчки не се продават резервни батерии.
Да, това е единствения начин да си починете от ужасните стържещи звуци на тези досадни играчки. Но, един ден вашето дете ще разбере, че и други батерии могат да свършат работа и тогава, горко ви! Защото може да е вече доста пораснало, да речем да наближава 30.
*По време на път:
– Почти пристигнахме.
Да, въпросът „Стигнахме ли вече?“, пет минути след като сте потеглили на път е влудяващ. Още повече децата обичат да го задават горе-долу пред 2 минути и половина. По-добре да не лъжем с „Почти пристигнахме“, защото така залъгваме единствено себе си.
*Детето ви е нарисувало картина, от която нищо не разбирате, но въпреки това казвате:
– Аууу, колко е красива! Супер е.
И всъщност продължавате да се чудите какво гледате. Разбира се, има моменти, в които си мислите, че така поощрявате усилията на детето, да качите снимка на рисунката в социалната мрежа или да я залепите на стената в коридора, но по-добре го разпитайте какво и защо е нарисувало и следващия път нарисувайте нещо заедно.
*По отношение на храната:
– Мммм, колко е вкусно!
Да кажете това, когато хлапето си соли парчето баница с ябълки или си маже вафлите с лютеница е меко казано истинско лицемерие. Вярно, че може би пред вас стои някой бъдещ мастер шеф или поне Джейми Оливър, но не поощрявайте прехвърлянето на общоприетите норми по отношение на храненето. Храната е подарък, към който трябва да се отнасяме с уважение.
Разбира се, това че сме родители, не ни прави безгрешни и съвършени. Именно това ни прави хора. Винаги когато се опитваме чрез силата на думите и лъжите, които си позволяваме да изричаме пред децата си, ние влияем върху тяхното развитие като личности, затова трябва да си даваме сметка защо правим това и да преценим дали ако казваме истината, не бихме им дали повече, дали не бихме ги научили по-добре.
