публикувана в бр. 9 на сп. „Първите седем“
д-р Бояна Петкова
Когато бях бременна с първото си дете, някой непрекъснато доброжелателно ме наставляваше сега да си почивам, че послееее… и следваше тирада за недоспиването, бебешкия плач и задължително коликите. Мойто бебе пък няма да има колики, казвах аз къде троснато, къде закачливо и добавях, че такова съм си го поръчала. И то наистина нямаше, ти да видиш. Изобщо, по-отпочинала, отколкото в първата година от живота й, ако щете ми вярвайте, никога не съм била.
Раждането на една традиция
Но да се върнем на коликите. Има ли такова чудо изобщо или е фолклор в отглеждането на децата, на който са подвластни цели нации? И на първо място, какво изобщо са коликите?
Смята се, че коликите са израз на дискомфорт, причинен от газове в храносмилателната система на бебето, продължаващ средно до третия месец от живота му. Затова се „лекуват” със симетикон, наречен още „газогонна съставка”. Изразяват се в непрекъснат, безутешен плач и присвиване, особено във вечерните часове, а на родителите не им остава нищо друго, освен да разнасят изнервеното бебе с часове напред-назад из апартамента (или квартала), докато не заспи от изтощение.
Д-р Харви Карп, американски педиатър и автор на книгата „Най-щастливото бебе в квартала” (Happiest baby on the block), е проучил въпроса и е открил, че в някои култури бебетата изобщо не страдат от такова нещо като „колики”. Това са основно племенни общности, които отглеждат бебетата си по начин, коренно различен от нашия. Какво, тогава, е обяснението за този феномен в западните общества?
Има няколко теории по въпроса. Едната е, че нашите бебета са физиологично „различни”, например имат различна ензимна активност, генетично обусловена. Това е напълно възможно, но недоказано, и не обяснява защо тогава някои деца не страдат от такъв дискомфорт.
Д-р Карп има и друга теория. Според него човешките бебета се раждат на практика „недоносени”, поне в сравнение с отрочетата на другите животински видове, никое от които не е толкова безпомощно и зависимо от грижите на родителите си. Причината за това е, че при по-продължителна бременност, обиколката на главата на човешкото бебе би нараснала твърде много, и то не би могло да се роди по естествен механизъм. От еволюционна гледна точка, значи, за всичко си има обяснение. А първите три месеца от живота на бебето той нарича „липсващия четвърти триместър”.
Какво е разковничето за щастливо бебе?
Ако питаме д-р Карп – максималното наподобяване на вътреутробните условия през този период е от ключово значение за спокойно и доволно бебе:
Първо, в корема на майка си то чува постоянно ритъма на сърцето й, както и шума от преминаването на кръвта през големите кръвоносни съдове. Едно равномерно, постоянно, напевно „шшшш” и „туп-туп-туп”. Няма как да отречете, че това е успокояващо, дори за големите – кой не обича да спи, докато дъждът тихо потропва по капандурата…?
Второ, бебето постоянно се люлее в люлката си от околоплодни води, и се движи с всяко движение на своята майка.
Трето, то никога не е гладно. Има постоянен приток на хранителни вещества през пъпната връв и плацентата.
Четвърто и пето, живее на тъмно и тясно. Ярката светлина не дразни сетивата му, а маточната мускулатура непрекъснато нежно го масажира.
Така практикуват, например, на остров Бали – до навършване на 6-месечна възраст всички бебета се държат или носят (в шал, наподобяващ цедилките на нашите баби) непрекъснато от майка си или друг член на общността, в близост до сърцето. Кърмят се на поискване. Не се оставят да плачат с „възпитателна” цел. Изобщо, откликва се незабавно на базисните им нужди да са на топло, нахранени, утешени и приютени…
А ние, западните родители, в стремежа си да осигурим на детето си възможно най-добрите („цивилизовани”) условия на отглеждане какво правим? Бебето се ражда и ние го слагаме в просторно креватче, пазим му тишина, осигуряваме му светла самостоятелна стая, храним го на режим и не го гушкаме твърде много, за да „не свикне”…
Е, сега, открийте петте разлики 🙂
По този начин (незрялата) нервна система на бебетата се претоварва, и особено във вечерните часове, когато са изчерпани всичките му резерви и компенсаторни механизми, „дава накъсо”, принуждавайки мама да обикаля къщата до пълно изтощение, или тати да го развозва с колата из квартала…
Ето какво можем да направим, за да избегнем това състояние:
1. Бебетата обичат да им е тясно. Подходящо е в първите три месеца след раждането вместо в голямо креватче да спят в кошче. Има и техника за повиване на ръчичките, така че да не се стряскат от собствените си движения. Нарича се “swaddling”. В никакъв случай не прибягвайте до традиционното повиване на цялото тяло, на което могат да ви научат нашите баби, защото е вредно за тазобедрените стави и предразполага към луксация.
2. Гушкайте ги в странично положение или в положение „тигърче на клон”; носете ги в слинг, близо до сърцето си.
3. Използвайте бял шум – запис на морски вълни, дъжд, шумоляща гора, „шшшш”. Някои бебета спят добре на шум от прахосмукачка или сешоар, но не знам как ще отрази на нервите ви и сметката за тока.
4. Люлейте ги на ръце или в люлка.
5. Кърмете на поискване. За разлика от много други специалисти д-р Карп препоръчва залъгалките, тъй като бебетата сучат освен за да се нахранят, и за успокоение.
Разбира се, има деца, които действително имат газове, причиняващи коликообразни болки чрез разтягане на чревната стена – особено тези, които се хранят с шише и поглъщат въздух, не засукват правилно, или не се оригват добре след хранене. При тях капките със симетикон наистина могат да облекчат оплакванията.
Във всички останали случаи използването на горните техники поединично или в комбинация ще ви осигурят спокойно и доволно бебе и безпроблемни първи месеци, в които да му се радвате и да смайвате околните с лекотата, с която го отглеждате.
