Често като родители се питаме кои са онези години от живота на детето, в които неговите способности се развиват най-динамично, запомня най-добре, онова, което чува и вижда, и кога детското съзнание е готово да възприеме и осъзнае най-пълно цялата информация, която поставя основите на развитието му като човек и личност.
Специалистите по детска психология и педиатрите твърдят, че това са първите шест години от живота на всеки човек. Именно тях те наричат „златни години“.
Ако едно дете получи достъпна и ясна информация, която да послужи за основа на неговото развитие през първите шест години, то най-вероятно ще се справи отлично с всички предизвикателства, които животът ще му предложи в следващите шест. От нивото на развитие на неговите способности от 0 до 6 години зависи с какво темпо едно дете ще възприема нова информация, ще я запомня, колко бързо ще се научи да чете и пише, и доколко ще е подготвено да възприема и разбира логиката на нещата.
Много специалисти дори твърдят, че децата научават по-голяма част от базовите знания за живота през първите шест години от живота си и именно те са основата, върху която се изгражда и развива личността им през останалата част от живота им.
През първите шест години от живота на децата, родителите често правят два основни пропуска, които оказват негативно влияние върху развитието на подрастващите.
Първият пропуск се отнася до заблудата, че в предучилищна възраст единственото нещо, което децата трябва да правят е, да играят. До голяма степен това наистина е така. В първите шест години детето основно играе и чрез игрите то научава всичко, което го интересува за заобикалящия го свят, за живота, за хората и природата. Чудесно е, ако в първите години от своя живот детето има възможността да играе и да се забавлява на воля, но за да има положителен резултат от игрите, възрастните трябва да включват към тях различни образователни и развиващи мисленето и моториката умения, така че преходът към училище да е възможно най-плавен.
Вторият пропуск е, че повечето възрастни смятат, че децата така или иначе ще се научат да четата и пишат в първи клас, поради което не обръщат внимание на заниманията, които да развиват тези умения в предучилищна възраст. Това разбиране обаче е грешно, защото малките деца имат нужда да развият предварително уменията си за писане, четене и смятане, преди постъпването им в първи клас. Ако децата в предучилищна възраст не бъдат поощрени да развият интерес към тези умения, вероятността да срещнат някои сериозни затруднения в първи клас са твърде големи.
Например: За да започне едно дете да пише без затруднения в училище, то трябва да има добре развита фина моторика на пръстите на ръцете, да има правилен захват и достатъчно сила, както и развита координация между пишещата ръка и очите. Ако тези умения не са развити преди тръгването на училище, детето ще загуби ценно време за усвояването им, когато вече е тръгнало на училище, вместо да ги усъвършенства и да върви напред в развитието си.
Поради тези причини, родителите е добре да обърнат сериозно внимание на ранното детско развитие, това от 0 до 6-годишна възраст, което ще е гаранция за добър старт в първи клас и добра основа на живота им в бъдеще. За да се постигне всичко това на първо място децата трябва да развият зрителните си възприятия, грубата и фина моторика, логическо мислене, добра координация между ръцете и очите, концентрация, наблюдателност, изобретателност, въображение. Разбира се развитието на тези способности, трябва да е съпътствана от разнообразни социални умения, уважение към близките у дома, към всички възрастни, към връстниците. И накрая, до шестата си година децата трябва да имат изградено отношение към възприемането на нова информация, към ученето и към книгите. Това ще подпомогне установяването на желание за четене, писане и правоговор, ще подпомогне развитието на логическото мислене и паметта.
