Кои са „отровните“ родители?
Неадекватните: Неизменно обсебени от собствените си проблеми, те превръщат децата в „малки възрастни“, които трябва да се грижат за тях.
Властните: Контролират живота на децата си посредством чувството за вина, манипулацията и дори прекалената готовност за помощ.
Алкохолиците: Потънали в отричане и хаотични промени в настроението. Тяхното пристрастяване не им оставя нито време, нито енергия да бъдат родители.
Словесните насилници: Без значение дали с обиди или тънък сарказъм, те деморализират децата си като непрекъснато смазват самочувствието им и ги лишават от самоувереност.
Физическите насилници: Тъй като не са способни да контролират дълбоко спотаения си гняв, те винят децата за собственото си неконтролируемо поведение.
Сексуалните насилници: Без значение дали с явна сексуалност или прикрита съблазън, те са най-големите предатели, защото унищожават същността на детството — неговата невинност.
***
I. Вашите взаимоотношения с родителите ви в детска възраст:
1. Казваха ли ви родителите ви, че сте лоши или некадърни? Наричаха ли ви с обидни имена? Критикуваха ли ви непрекъснато?
2. Използваха ли физически наказания, за да ви възпитават? Биеха ли ви с колани, точилки и други предмети?
3. Напиваха ли се и използваха ли наркотици? Това караше ли ви да се чувствате объркани; притеснени, изплашени, наранени или засрамени?
4. Страдаха ли от сериозни депресии и държаха ли се неадекватно вследствие на емоционални проблеми, умствени или физически заболявания?
5. Налагаше ли се да се грижите за тях, когато имаха проблеми?
6. Вършеха ли с вас нещо, което е трябвало да се пази в тайна? Злоупотребяваха ли сексуално с вас, по какъвто и да е начин?
7. Изпитвахте ли непрекъснат страх от родителите си?
8. Бояхте ли се да изразите гнева си спрямо тях?
II. Вашият живот като възрастен човек:
1. Обвързани ли сте в пагубна или унизителна връзка?
2. Смятате ли, че ако се сближите прекалено с някого, той/тя ще ви нарани или изостави?
3. Очаквате ли от хората най-лошото? А от живота като цяло?
4. Затруднявате ли се да определите кои сте, какво изпитвате и какво искате?
5. Страхувате ли се, че никой няма да ви хареса, ако ви опознае такива, каквито сте.
6. Успехът тревожи ли ви и боите ли се, че някой ще разбере колко всъщност сте некадърни?
7. Случва ли се да изпитвате безпричинен гняв или тъга?
8. Перфекционисти ли сте?
9. Трудно ли ви е да се отпуснете и да се забавлявате?
10. Улавяте ли се, че се държите „също като родителите си“, колкото и да не искате?
III. Вашите взаимоотношения с родителите ви като възрастен човек:
1. Родителите ви продължават ли да се отнасят към вас като към дете?
2. Търсите ли одобрението на родителите си, когато вземате важни решения?
3. Изпитвате ли наситено емоционално или физическо напрежение, когато очаквате да прекарате известно време с родителите си, или вече сте били с тях?
4. Боите ли се да изразите несъгласие с родителите си?
5. Манипулират ли ви със заплахи или насаждане на чувство за вина?
6. Манипулират ли ви финансово?
7. Чувствате ли се отговорни за емоционалното състояние на родителите си? Смятате ли, че ако са нещастни, вината е ваша? Ваше задължение ли е да се грижите за емоционалния им тонус?
8. Смятате ли, че каквото и да правите, то никога не е достатъчно добро за тях?
9. Вярвате ли, че изобщо е възможно вашите родители да се променят към по-добро?
***
Дори и да сте отговорили положително на една трета от въпросите, то вие имате нужда от тази книга. Въпреки че е възможно някои от главите да не ви засягат лично, не забравяйте, че всички „отровни“ родители в общи линии нанасят еднакви поражения върху психиката, без значение какво точно са ви причинили. Например вашите родители може да не са били алкохолици, но хаосът, нестабилността и изгубеното детство, характерни за семействата на алкохолиците, са налице и при децата с други типове „отровни“ родители. Принципите и методите за възстановяване са сходни за всички пораснали деца на „отровни“ родители, така че ви съветвам да не пропускате глави.
Освобождаване от наследството на „отровните“ родители
Ако вие сте пораснало дете на „отровни“ родители, съществуват множество начини да се освободите от деформиращото наследство за вина и съмненията в себе си. Многообразието от стратегии ще бъде обсъдено в хода на тази книга. Освен това искам от вас да се заредите с много оптимизъм. Не измамната надежда, че родителите ви ще се променят като по чудо, а реалистичната надежда, че сте способни да се освободите психически от могъщото и разрушително въздействие на своите родители. Вие просто трябва да намерите смелост и това зависи само от вас.
Ще ви предложа поредица от стъпки, които ще ви помогнат да видите ясно това въздействие и след това да се справите с него, без значение дали понастоящем сте в конфликт с родителите си, дали отношенията ви с тях са цивилизовани, но престорени, не сте ги виждали от години и дори ако единият или двамата са починали!
Колкото и да е странно, много хора все още се намират във властта на своите родители, независимо че те вече не са между живите. Призраците, които ги преследват, не са реални в свръхестествения смисъл, но са съвсем реални от психологическа гледна точка. Изискванията, очакванията и насадената вина тровят живота на детето дълго след смъртта на родителя.
Възможно е вече да сте осъзнали потребността да се освободите от влиянието на родителите си. Възможно е дори да сте се конфронтирали с тях по този повод. Една моя пациентка обичаше да казва: „Моите родители нямат власт над мен… Аз ги мразя и те го знаят.“ Но тя в крайна сметка осъзна, че раздухването на пламъците на гнева й също е форма на манипулация от страна на родителите й и че енергията, изисквана от този гняв, бива отнемана от други области на живота й. Конфронтацията е важен етап от прогонването на призраците от миналото и демоните на настоящето, но никога не бива да се стига до нея, ако сте завладян от гняв.
Можете да поръчате книгата от ТУК.
