Когато казваме НЕ на децата си

Когато казваме НЕ на децата си, нека не казваме НЕ на тях. Нека казваме НЕ на умората, която би ни принудила да загубим търпение, да изпуснем нерви, да започнем да виждаме в детето си ходещо зло вместо любимо същество.

Ситуации по площадки и люлки, от които няма отделяне. На мивката, където ръце могат да се мият и половин час. В банята или на басейна, където няма подходящо време за край са миговете на НЕ-та, съпроводени с битки, рев, сълзи, тръшкане, а понякога и повишаване на тон, някое шляпване и онези фрази от рода на ‘Да те набия, че да знам за какво ревеш’.

Може и да не ни харесва, че децата не се съгласяват с нас, но ако се замислим ще открием, че предпочитаме децата ни да отстояват избора си, да се борят ‘със зъби и нокти’ за това, което искат. Кое е по-добро в действителност, да се тръшкат и настояват за това, което искат или безволево да се подчиняват с решенията на другите, пък било то и собствените им родители? Нима не искаме да отгледаме личности с ясна позиция и с нужната енергия да следват желанията си дори, когато живота поднася откази?

Ако се замислим бихме били благодарни, че децата търсят начини да постигат своето не напук на нас, а заради себе си. Благодарни не заради енергията, която се иска от нас, за да ги отгледаме по този начин, а заради енергията, с която ще растат благодарение на това, че подхождаме с разбиране към тях независимо, че ни е трудно.

Също така ако се замислим понякога ще им позволяваме да се ‘налагат’, не защото ги мислим за инати, а защото това би било тренировка за вяра в себе си, за вяра, че желанията им са значими, че истинският авторитет е вътре в тях, а не в някой навън. Нима има родител който не иска децата му да вярват в себе си?

Всичко това няма да спести нашите НЕ-та. Ще промени енергията, с която ги казваме. Ще ги казваме не на децата си, а за да защитим себе си от изтощението да отглеждаме силни характери. И така НЕ-то ще стане символ на уважение към границите на възможностите ни, ще е мерило за запазване на добрия тон, а за нас ще стане приемливо децата да поплачат, не за да се бунтуват срещу нас, а защото наистина е тъжно да не постигаме това, което ни се струва ценно.

Ако се замислим няма да искаме да им е все едно дали сме съгласни или не с тях. Ще се радваме, че дават израз на емоциите си и ще ги насърчаваме да го правят, зачитайки правото им да преживяват това, което преживяват. И ще се опитваме да удовлетворяваме потребностите им по друг начин независим от НЕ-то, което сме казали.

Въпросът с НЕ-то не е в това дали казваме или не НЕ на децата си, а кога и как да го казваме. И винаги да внимаваме дали казваме НЕ само, за да ни е по-лесно или защото действително сме достигнали границата на търпението и силите си. Действително ли не мога повече или просто си спестявам усилието да сменя отново и за кой ли път намокрените дрехи с вода? Колко последни пускания по пързалката мога да изчакам? Колко пъти още мога да повторя молбата си за заспиване и загасване на лампата със спокоен тон?

Честността определя кога НЕ е грижа за нас и съответно за децата ни или форма на манипулация към децата.

С този текст казвам, че знам колко е трудно. И напомням и на себе си и на всички родители, които вярват в емпатията и ненасилствената комуникация че границата между манипулацията и автентичността е тънка и невидима като паяжина и ако не сме будни ще си живеем така сякаш я няма.
А децата са утре-то на човечество. Затова считам, че няма по-важна задача от тази да отглеждаме осъзнати личности. Ако се замислим и затова ще си дадем сметка, че отглеждайки едно дете влияем на целия свят и на толкова поколения напред, че тръпки да ни побият.

Автор: Емилия Илиева-Крайнова

Обучител по ННК и водещ на курсове за емоционална интелигентност в Communication Academy

Емилия за някои е най-вече известна като лицето на Ненасилствената комуникация (ННК) в България. Тя е един от първите обучители по ННК за България и основният, който през последните 9 години системно развива както популярността не метода в страната, така и екипи от хора, които да прилагат и преподават метода нататък. През 2010 Емилия създава Communication Academy и понастоящем е управител и основен водещ към организацията. Емилия е майка на Айя и се стреми във връзката си с детето да прилага всичко научено за емпатията, ненасилствената комуникация и свързването между хората.

За повече информация: http://communication-academy.eu

Прочетете също:

Психологът Диана Гинова за „Не“ като полезна думичка

6 алтернативи на думичката „НЕ!”

Как да познаем, че детето лъже