Ако усетите, че вашият бъдещ първокласник има желание да играе с другарчетата си на футбол, волейбол или някоя друга отборна игра, би било полезно да го подкрепите.
В тези занимания акцентът трябва да бъде върху играта и забавленията, а не толкова върху състезателния характер на отборната игра. Децата, които все още не са тръгнали на училище обикновено се считат за малки, за да участват в отборни игри, но това не означава, че не биха пожелали да поритат топка с деца на тяхната възраст.
За нормално се счита, че деца около и навършили 6 годинки са готови да вникнат в същината на отборните игри и да ги практикуват успешно. Още повече именно на тази възраст децата трябва да се движат много, тъй като вече са достатъчно големи, силни и издръжливи – те могат буквално да не спрат да тичат и скачат по цял ден.
Децата обаче са различни. Те растат и съзряват по различни начини и с различна скорост. Затова е добре децата, дори тези, които са братя и сестри, да не се поставят под общ знаменател. Може едно дете да поиска да играе в екип с други деца още на 4-5 годишна възраст, а може това желание да дойде едва след като детето тръгне на училище.
Когато тръгнат на училище децата попадат в една нова общност, в която много вероятно ще се организират отборни състезания, децата вероятно ще имат еднакви екипи и треньор и по този начин ще навлязат плавно в света на отборната игра.
Ако детето ви прояви интерес към определен вид спорт или отбор, независимо дали е вече ученик или все още не е, потърсете добър вариант да го запишете да тренира, това, които иска. Добре е да проверите какви са отзивите за клуба, за треньорите, за изявите на участниците. Не се опитвайте да въздействате върху избора на детето. Ако детето се чувства добре и реагира положително на заниманията, значи всичко е наред. Ако вие изберете, вместо детето си, то вероятно ще се почувства подтиснато и е много вероятно скоро да започне да посещава тренировките без желание. Ако пришпорвате детето си да се занимава прекалено активно, също има опасност то да се отегчи твърде лесно и дори да се откаже изобщо.
Затова подхождайте с внимание и търпение, защото когато децата имат избор, вероятността да намерят заниманията, които им доставят истинско удоволствие и радост е по-голяма, а и е много вероятно да открият своето спортно занимание, което ще им носи радост дълги години или дори цял живот.
В тази възраст децата трудно задържат вниманието си дълго време върху едно и също занимание, в това число и върху спортните занимания. Затова е важно да сте търпеливи и постоянни, но не прекалено настъпателни. Всичко може да се случи стъпка по стъпка и според старата латинска поговорка, че капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.
Имайте предвид, че детето има неограничени възможности, но не може да изпълнява наведнъж повече от две-три команди. Например: „Ритай топката докато тичаш напред, за да можеш да стигнеш мрежата и да вкараш гол“ определено би му дошло твърде много. Но напътствието „Опитай се да вземеш топката от другото дете и след това тичай ти с нея“ може би ще е във възможностите му да изпълни. Не бива да се акцентира върху победата на всяка цена, не бива и да се обръща прекалено внимание на загубата. Детето трябва да знае,че играе заради удоволствието, радостта и забавлението. Това е и пътят, по който то ще се научи да уважава не само своите съотборници, но и децата от противниковия отбор. Децата на тази възраст, които практикуват отборни игри, на първо място трябва да се научат да споделят и обсъждат със съотборниците си общата си игра, за да изградят усещане за общност, да развият чувството за уважение към другите, а това са важни житейски уроци.
От особена важност е да дадем на детето възможно най-голям избор да се развива физически. В предучилищна възраст децата започват да осъзнават как работят телата им, научават се как да се контролират и от какво имат нужда. За тях тичането, скачането, катеренето са начини да изучават своята малка вселена. Дали и от колко физическа активност се нуждае детето ви е трудно да се определи с точност. Децата на 5-6 годишна възраст са достатъчно активни физически, така че дори и да не сте ги записали все още на организирани спортни занимания, те вероятно няма да да изпитат дефицит за такива. Така че, не е нужно да се притеснявате излишно или съзнателно да ги напътствате към избор на конкретен спорт.
Ако ви се иска детето ви да е по-активно физически или се притеснявате, че е с наднормено тегло, посъветвайте се с личния педиатър какво да предприемете. Децата в тази възраст растат твърде бързо, така че е много вероятно, ако един месец детето ви се стори по-пълничко, още през следващия да израсне на височина и да ви се стори отслабнало.
Ако детето предпочита тихите занимания – тв и компютърни игри и не се движи достатъчно, е добре да вземете инициативата в свои ръце и да възбудите интереса му към физическа активност. Вероятно, за да се случи това ще ви се наложи да се пораздвижите и вие. Така, чрез личен пример и в екип с детето имате по-голям шанс за успех, отколкото ако го наставлявате само чрез думи. Можете да карате заедно колело, да ритате топка в парка или да играете на федербал и тенис.
Когато наближи първият учебен ден, проверете какви спортни занимания се предлагат в избраното от вас училище, разкажете за тях на детето си и го провокирайте да избере някое.
След началото на учебната година канете приятелчетата на вашето дете у дома или ги извеждайте заедно на излет, децата в тази възраст обожават да са заедно и извън училище. Всяка възможност да играят и да се забавляват за тях е безценна. Излизането на детската площадка, да се пързалят на пързалката, да се се катерят по катерушките и да играят на криеница или гоненица може да е само прелюдия към избор на някакъв спорт. Ако този момент е дошъл и детето сподели с вас желанието си да се занимава по-целенасочено с даден спорт – не се колебайте, а запишете детето си веднага. Направете го като му обясните, че тези занимания са полезни за здравето му, ще му носят радост и удоволствие. Подчертайте колко е важно спортуването да е за забава, а не, за да се конкурира с другите деца.
