Наричат Казанлък сърцето на България и това е напълно оправдано, защото освен, че е център на страната в чисто географско отношение, красивият подбалкански град е и център на богати културни и исторически традиции, съхранени през вековете. Ограден от ароматни розови масиви, уютно сгушен в полите на Подбалканската котловина, Казанлък е и люлката на розопроизводството с вековни традиции при извличането на розово масло и на други етерични масла, от мента, лавандула, босилек и невен. Цената на един килограм българско розово масло днес достига на международните пазари до 5000 евро.
Всяка пролет в Казанлък се чества Празникът на розата. Тази традиция битува повече от 110 години и за първи път е отбелязан през 1903 година като празник не само на розата, а изобщо на цветята, красотата и плодородието. По традиция се провежда в първата седмица на месец юни, когато се коронясва Царица Роза – всяка година това е младо момиче от града, с което се поставя началото на тържествата.
Маслодайната роза, роза-дамасцена или Rose damascen trigintipetala, е пренесена в България от Индия през Персия, от там през Сирия и Турция. В долината, разположена между Стара планина и Средна гора, тя намира своята втора родина. Казанлъшката долина приема названието Розова долина именно заради факта, че приютява далечната гостенка и услужливо й предоставя чудесни условия за отглеждането й.
През 1837 г. немският фелдмаршал Хелмут фон Молтке казва: „Казанлък е европейският Кашмир, турският Гюлестан -страната на розите“.
Розоберът в Розовата долина продължава около месец – в зависимост от атмосферните условия започва около 20 май и продължава до 20 юни. Розовият цвят се бере рано сутрин, в розовите масиви се влиза още по тъмни зори и се приключва преди да напече слънцето, защото тогава ароматът е най-силен, а качествата на розовия цвят най-добри. Технологията, която е в основата на производството на прочутото българско розово масло, е двойната дестилация. За зареждането на един казан са необходими 15 кг розов цвят и 60 л чиста вода. Процесът изисква много време, усилия и труд, а един килограм розово масло се получава от три хиляди килограма розов цвят от червената казанлъшка роза и до пет хиляди от бялата. Произведеното количество розово масло се измерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и е равна на 4,9844 грама или приблизително 5 грама. До Кримската война в българските розопроизводителни райони се произвеждат до триста хиляди мускала розово масло. Например през 1849 г. са произведени 180 хиляди мускала розово масло, а през 1852 г. 300 хиляди.
Съдовете за експорт на българското розово масло се наричат конкуми. Те се изработват от медна ламарина и се калайдисват отвътре и отвън. За експорт се използват съдове с вместимост от 20 грама до 5 килограма, а за съхранение от 5 до 120 килограма. При изнасяне в чужбина, за да се предпазят от счупване, конкумите се опаковат в мек филцов плат и дървени каси. Върху тях розопроизводителите слагат своите емблеми и теглото на розовото масло.
Българското розово масло е най-качественото в света – то е без конкуренция! Всички световноизвестни парфюмерийни фирми го използват, защото придава на парфюмите голяма трайност и изключително приятен и специфичен аромат. Розовото масло е незаменима съставка за развиващата се европейска парфюмерия още от 1720 г. То се е изнасяло с кораби през Цариград до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а с конски кервани през Букурещ до Виена, Париж и Берлин. През 1820 г. Дончо Папазов от Казанлък създава първата българска розотърговска къща. Неговите синове Димитър и Ботьо разширяват дейността й. А сед това са създадени и розотърговските къщи на Кънчо Шипков (1840 г.) , на Христо Христов (1863 г.) и Петко Орозов (1864 г.).
Българското розово масло печели златни медали на световните изложения във Виена (1873), Париж (1875), Филаделфия (1876), Чикаго (1893).
Българските розопроизводители, използвайки опита си от производството на ракията, изобретяват и въвеждат редица подобрения в процеса на производство на розово масло чрез двойна дестилация. По този начин увеличават количеството на получения продукт, запазвайки финия му аромат, неповторими качества и висока трайност.
Прочетете още:
Казанлък – красивия център на Розовата долина
Шипковата къща, врата към славата на един род и историята на българското розово масло
