Благодарение на европейската програма Еразъм+ проект КД 101+ мобилности за повишаване квалификацията на учителите и КД 229 партньорства за училищен обмен през октомври месец имах възможността да посетя пет различни училища (начални и прогимназиални) във Финландия, както и една детска градина. Три от училищата бяха в покрайнините на Хелзинки – регион Еспо и град Форса, Финландия. Независимо дали училищата са близо до столицата или на 110 км от нея, методите на преподаване и атмосферата в тях са едни и същи.
Базата е първото нещо, което впечатлява на пръв поглед. Уютни класни стаи, коридори и столова, в които да се почувстваш спокойно, комфортно и удобно, сякаш си у дома. Компютри и таблети за всяко дете, интерактивни дъски и оборудване, необходими за преподаване на всеки урок. Финландското образование обаче не включва само това.
Образованието във Финландия набляга не само на трупането на знания, но и на развитието на уменията на учениците. Залага се не само на усвояването на сухи знания, но и на изключително важните, според съвременните изисквания, умения за работа в екип, анализ на различни житейски ситуации, взимане на самостоятелни и обосновани решения, преодоляване на проблеми с околните. Децата имат и практически занимания за това, как да разпределят семейния бюджет, да готвят, да плетат и т.н. Децата имат възможността да търсят и намерят свое хоби, което не се включва в задължителния учебен материал. У нас, в България подобни занимания също са застъпени, но изобилието на суха фактология и прекалено сбития учебен материал, често неподходящ за възрастта на учениците, изпити и външни оценявания, поставят личността на децата и техните лични интереси на заден план.
Във Финландия след шести клас учениците избират учебните дисциплини, които искат да изучават, в зависимост от техните интереси и наклонности. Талантите и заложбите на децата се стимулират непрекъснато. Тук основополагащо значение има провокирането на желание за придобиване на нови знания и умения, а не налагане на задължителни норми. Децата се приучват сами да търсят и намират информацията, която им трябва и която ги интересува, а не тя да им се „налива“ под формата на задължителни уроци и дисциплини.
Образованието в Скандинавската страна се основава на спокойствието, правото на избор, щастието на децата, както и на тяхното физическо и психическо здраве. В повечето училища учениците задължително излизат навън по време на междучасията, освен ако не е -20 градуса. Това е част от програмата за закаляване на децата. Голяма част от уроците също се провеждат навън.
Особено силно ме впечатли начина, по който децата се възпитават в правилно отношение към природата, как да се грижат за нея и как да я опазват. Децата от малки знаят за разделното събиране на отпадъците. Вместо хартия за избърсване на ръцете, учениците използват парчета плат или малки хавлии, които след употреба се перат и отново се използват.
Само за сравнение: При опит за разделно събиране в българско училище, ентусиазмът на децата „рухнал“ след като видели, как чистачката изхвърля разпределения от тях боклук в един общ плик.
Относно нашумелия въпрос за ранното използването на таблетите и доколко електронните устройства пречат на развитието на моториката и речта при подрастващите, директорката на финландското училище отговори следното:
„Таблетите започват да се използват активно, след като учениците са ограмотени. За стимулиране на говора имат достатъчно симулативен материал, а фината моторика се усъвършенства чрез много дейности, като рисуване, моделиране, рязане, шиене, плетене и други подобни занимания.“
Приемът на ученици във финландските учебни заведения е като в България – по местоживеене, но това не е проблем за родителите, тъй като всички училища са еднакво добри, благодарение на прецизната селекция на учителите и добрата материална база навсякъде. Във Финландия професията учител е престижна и кандидатите са много. Във всяко училище има и асистенти, които също са подбрани внимателно. Грижата е и за самите учители. Те получават възможност да творят в час, да контактуват с учениците си, а не да „гонят“ материал, който на всяка цена трябва да бъде преподаден за точно определен период от време.
Силно впечатление ми направиха учителските стаи. В тях освен удобни дивани, имаше пъзели и плетива, с които учителите да се разнообразяват и да си почиват след часовете. Там те контактуват помежду си, без да бързат или да се притесняват.
Заплащането на учителите във Финландия, предпочитам да не коментирам изобщо.
Финландските деца не са притискани от родителите и от учителите си, че трябва на всяка цена да имат висше образование. Там средното образование е с професионална насоченост, която дава шанс на младите хора да се реализират успешно и удовлетворяващо, така че да имат добри доходи и желания стандарт за живот в страната.
За финландците обаче най-важното нещо е децата да растат и да бъдат щастливи.
Във всички училища храната и материалите, с които децата работят са безплатни, но въпреки това родителското настоятелство и общината подкрепят училищата финансово. Родителите са изключително активни, като съдействат на институцията и работят в екип.
Учениците със СОП са интегрирани в училище, като през повечето време работят с ресурсен учител. В някои от училищата има специално оборудвани сензорни стаи, но не във всяко има психолог и логопед, както е в България. Обикновено във всяка община има ресурсен център, който работи съвместно с училищата.
Прекрасните отношения между хората – учители с учители/ръководство, учители с родители и учители с ученици и спокойната атмосфера мотивират и подпомагат учителите. Това ги прави щастливи и удовлетворени хора, които мислят и се грижат за другите.
Учениците се нуждаят не от перфектни, а от щастливи учители. Това е тайната учениците да посещават с желание училище и да имат желание да учат и да се развиват.
Доника Борисова – начален учител,
4 ОУ“ Проф. Джон Атанасов“
София
