Откакто имам дъщеря си, установих, че изолацията е твърде често срещано явление сред майките.
Когато обявих, че очаквам дете, всички бяха много въодушевени, обграждаха ме с внимание и обич.
Повечето познати обаче бързо забравиха за общите ни вълнения и дори онези, които се кълняха, че ще бъдат с мен до момента на голямото предизвикателство, по някое време изчезнаха от хоризонта.
Често се чудех къде съм сбъркала и какво не направих като хората, че така всички се разбягаха и ме изоставиха.
След това разбрах, че и аз, подобно на много други бъдещи и нови родители губя твърде много време, за да се тревожа за емоциите и разбиранията на другите хора, вместо да отделям достатъчно време да обичам и да се гордея с новото, което се случва в живота ми.
Да си родител, особено в началото, е тежка работа, която изисква ежедневна и упорита работа, физическа, емоционална и психическа издръжливост. Затова е напълно излишно да губим време и усилия в анализиране на чуждите емоции и възприятия.
На фона на някои загуби, в живота ми се появиха толкова много нови и прекрасни хора! Други родители, които подобно на мен изпитваха същите емоции, чувства и съмнения. Те разбираха какво преживявам и така ден след ден с тях вървях по един и същи път. Стараех се те да получават същото и от мен.
Разбира се, идването на нов член в семейството не означава, че не можем да имаме приятели, които все още нямат деца. Те са прекрасни по свой начин и са не по-малко значими за мен, но понякога чувствам, че не ги разбирам, също както и те мен, но това не ми пречи да ги ценя и обичам. Повечето хора са щастливи да имат такива приятели. Аз също, защото всеки, който обича детето ми поне наполовина колкото аз самата го обичам, независимо дали има собствени деца или не, е добре дошъл в живота ни.
Затварянето у дома обаче, социалната изолация, която си налагаме понякога, след като вече имаме дете, е погрешна стратегия. Много хора се борят с това, но въпреки усилията си остават в нея. Но, всеки трябва да знае, че има начин да се измъкне и да се свърже с хора като него.
Свързването с хора с подобни на моите интереси е ми беше от голяма полза. Научих много нови неща за възпитанието, за отглеждането, и ежедневно взимах от опита на другите, така бях винаги „в час“.
Разбира се, откакто станах родител, осъзнах, че не можеш да угодиш на всеки, а и не е нужно.
Изолацията и самотата, които понякога ни спохождат след като станем родители не бива да превземат ежедневието ни. Добре е винаги да намираме начин да излезем за малко на разходка сами, да оставим бебето на някоя баба или детегледачка, да сменим обстановката, да си измислим ходи и да му отделяме време, за да не „прегорим“. Само така ще има смисъл както за детето ни, така и за нас самите от това, което правим, от това, което сме.
адаптация от smartparenting.com
