от Галя Даскалова
Не бива да се изненадваме, че децата развиват лоши навици, защото ние самите имаме не един от тях. Тези навици често досаждат на другите, но са доста успокояващи, когато ги изпълняваме и това ги прави толкова трудни за спиране. При децата най-често срещаните дразнещи или социално неприемливи действия са: смученето на някой пръст, използването на биберон след определена възраст, гризането или чопленето на ноктите или кожичките, бъркането в носа, облизването на устни.
Всеки от тези дребни навици може да започне като нормална реакция на глад, сърбеж, скука, раздразнение или други основателна причина. За жалост няколко пъти повторени тези поведения лесно се фиксират като навик. Лошите навици се развиват лесно и след това стават много ригидни. Нещата се влошават и от факта, че неприемливите прояви привличат внимание, макар и негативно, но ако ги игнорираме това няма да има почти никакъв ефект.
Така поставени нещата изглеждат доста тъмни, но е важно да отбележим, че повечето от тези лоши навици са преходна фаза в развитието и повечето деца наистина ги израстват. Когато едно поведение стане социално притесняващо или причинява щети на тялото идва момента, в който трябва да се заемем с неговата промяна.
Ето няколко идеи какво може да се опита, но ви моля да не се разстройвате, ако не проработят веднага – просто опитайте отново по-късно. Колкото повече емоциите се смесват с навиците, толкова по-лошо става. Първа стъпка – обяснете защо определено поведение е неприемливо или опасно за здравето. Бъдете аргументирани, но не и многословни. Понякога информираността помага на децата сами да се откажат от дразнещото действие. Ако обаче вече няколко пъти сте обяснили откажете се от думите и преминете към действие.
Смученето на палеца (или друг пръст) е сред често срещаните лоши навици. За да помогнете на детето си да се откаже от това, старайте се ръцете му често да са заети с приятни дейности. Ако видите палеца в устата не казвайте нищо просто се пресегнете и го извадете и продължете сякаш нищо не се е случило. Може да помогне ако сложите някаква напомняща лепенка или знак на палеца. Преди лягане осигурете на детето нещо друго, което да държи докато заспива като мече или мека играчка. По време на сън смученето става неконтролируем процес. Вследствие на това е възможно да се появи възпаление на ръката или на устата, както и да се препятства правилното подреждане на челюстта. В този случай може да се помисли за вариант по време на сън палеца да се прикрепва към дланта, но само със съгласието на детето. Ще стане по-лесно ако успеете да го превърнете в шега.
Смученето на палеца понякога се замества с гризането на ноктите или късането на кожичките, което може да продължи и в зряла възраст. Фактически всички навици на „ръката в устата” са много често срещани при възрастните и обикновено могат да се проследят до детството. За съжаление това поведение е почти толкова трудно за спиране както отказването от цигарите.
Проблемът е, че ноктите и пръстите са на разположение във всеки един момент. Вдигането на шум и изнасянето на тиради за това колко лошо е гризането на ноктите, само ще влоши нещата. Най-важното е да помогнете на детето си да иска да спре гризането на ноктите и кожичките, да иска да се грижи за тях и да ги остави да растат нормално. Открийте с детето ситуациите на напрежение, които го карат да си гризе ноктите и го научете как да се справя с тях. Мазането на пръстите с горчиво вещество често не дава резултат, по-добре небрежно посегнете и нежно, но здраво отстранете пръстите от устата, без да казвате нищо. Докато го правите, просто продължете онова, което вършите и дори не поглеждайте към детето си. Опитайте се да го научите да полага базови грижи за маникюра си. Този трик много сработва при момиченцата.
Бъркането в носа и бърсането с ръкава са други действия, които влудяват родителите. Постоянното „занимаване” с носа може да се дължи на сърбеж причинен от сухия въздух, възпаление на носната кухина или на пък сухите корички да причиняват болка и дискомфорт. Постарайте се да отстраните тези първопричини. Научете в детайли детето си да си служи с носната кърпа. Всеки път, в който използва пръста или ръкава, незабавно искайте действието да се повтори, но този път правилно с кърпичка. Предлагайте салфетка, вместо да казвате „Престани да си бъркаш в носа!”. Ровичкането в носа предизвиква остра реакция у околните, но наистина се опитайте да не се вълнувате прекалено много. Не влагайте прекалено големи надежди за успех обаче преди детето ви да е навършило осем-десет години.
Описаните до тук навици, след като се фиксират, могат да бъдат много трудни за отстраняване. Вероятно е ако един навик отшуми друг веднага да го замести. Ето няколко причини, поради които определен навик е изключително трудно да бъде прекратен: навикът е продължил година или повече; детето се наслаждава на навика или на реакцията, която той предизвиква; правени са половинчати опити той да бъде прекратен; детето има фундаментален емоционален проблем; мотивацията за прекратяване е слаба и прочее. За да увеличите шансовете си за успех в борбата с лошите навици коригирайте поведението си в съответствие с конкретната ситуация.
