Увеличава ли ранното тръгване на училище случаите на свръхактивност при децата?
Една година разлика във възрастта оказва огромно влияние върху развитието на малкото дете. Ако детето на годинка едва пристъпя, двегодишното полекичка се пуска от ръката ви, четиригодишните са в постоянно движение, непрекъснато задават въпроси, но на пет децата вече могат да седят по-продължително време в покой и ако се налага да слушат, това което се опитвате да им кажете.
С порастването на децата, очакванията на родителите по отношение на тяхното поведение се променят. Именно тези промени налагат и промените в поведението на децата.
В рамките на едно поколение възрастта на децата, на която те тръгват на училище се променя няколко пъти. Така възрастта постепенно, но сигурно намалява, а в последните години децата прекарват все повече време в училище от когато и да било. Изискванията към тях стават все по-големи, а учебното съдържание все по-академично. Това трудно кореспондира с ранната възраст, на която децата тръгват на училище и често е над възможностите им на развитие.
Според научно изследване на Харвардския университет, през 1998 г., 31% от учителите са имали очаквания децата да се научат да четат и пишат в последната група на детската градина. През 2010 г. 80% от учителите очакват същото. В момента очакванията са децата от тази възрастова група не само да могат да четат, но и да се справят добре с тази задача, да четат редовно, макар изследванията недвусмислено да показват, че прекаленото натоварване в посока ранно развитие на способностите по отношение на ограмотяването да носят повече вреди, отколкото ползи за децата.
В своя доклад „Reading in Kindergarten: Little to Gain and Much to Lose Education“, професор Нанси Карлсон-Пейдж и нейните колеги предупреждават за опасностите от ранното развитие на способността за четене. Според тях, когато децата трупат опит, който не е съобразен с тяхното ниво на развитие или не отговарят на техните образователни потребности и култура, има опасност да се появят объркване, безспокойство и неадекватност.
Повечето родители, а и учители обаче, вместо да си дадат сметка за тези ефекти от ранното развитие, обвиняват децата в неспособност да се справят или открито ги обявяват за проблемни.
В днешно време повечето деца, които не умеят да четат в първи клас обичайно се обявяват за изоставащи, и по-лошото – често биват насочвани към групи за специализирани занимания за наваксване на различни умения или иначе казано към групи за изоставащи.
За съжаление, в училище не се толерира различността. Децата трябва да са еднакви. Ако не слушат в час и не следват указанията на учителите, както и ако са твърде разсеяни или прекалено активни, биват поставяни в групата на деца с дефицит на вниманието или хиперактивност. За овладяването на подобни състояния специалистите твърде често предписват не само упражнения, но и сериозни медикаменти със психотропно действие.
Някои специалисти в американските центрове за контрол и профилактика на здравето съобщават, че 11% от децата на възраст между 4 и 17 години са официално диагностицирани с дефицит на вниманието и/или с хиперактивност. В сравнение с 2003-2004 г. техният брой се е увеличил с 42% през 2011-2012 г. Повечето от тези деца са лекувани с медикаменти. Особено тревожен е фактът, че една трета от тези деца са на възраст под 6 години.
Вероятността децата, които тръгват една година по-рано на училище да бъдат диагностицирани с дефицит на вниманието и хиперактиност и няколко пъти по-голяма отколкото при децата, тръгващи на точната възраст.
Това заключение не бива да изненадва никого, защото поставяйки по-малките деца в учебна среда, в едно с по-големите, отделяйки ги от близките им за дълго време и очаквайки от тях да се впишат с строго определена обстановка и конкретна учебна програма, е твърде изискващо усилие за тях.
По-малките деца в повече случаи срещат сериозни затруднения в училище. Учените от Харвард са открили, че по-малките ученици са под риск да развият дефицит на вниманието около 30% по-често от своите връстници, които остават в детската градина или у дома. Според учените това се случва, защото детската психика е все още недостатъчно зряла. Тази констатация не е изненадваща. Много родители сами стигат до извода, че една година от живота на подрастващото дете е от огромно значение за развитието на способностите на собственото им дете, а изборът на това да тръгне ли детето им на училище по-рано, трябва да остане изцяло тяхно решение.
Според американските учени, децата не бива да тръгват на училище по-рано от определената за това възраст, тъй като с това нараства и вероятността от вреди за здравето на децата.
За разлика от детската градина, в училище правилата са по-строги и повечето деца, които не са на съответната възраст рядко са в състояние да посрещнат изискванията на учителите, както и техните очаквания по отношение не само на знанията и уменията, но и по отношение на поведението им. Именно в това се крият и най-честите причини по-малките деца да бъдат диагностицирани с дефицит на вниманието и/или с хиперактивност, които в повечето случаи съществуват единствено в рамките на образователния контекст.
Съветът на специалистите е, родителите да не записват децата си по-рано на училище и да не се опитват принудително да ги поставят в нетипични за възрастта им условия и ситуации.
По материали от fee.org
