„Народ който не уважава традициите си, не уважава себе си!“
Пиша този материал с голямо желание, тъй като в него се отразява моето основно разбиране за света, хората и строежа на обществото. Още по-щастлива съм, че коментарът ми по темата беше потърсен! Благодаря!
Раждайки се, първата “работа” на човека е да разбере кой е той. Това става, когато от първия ти ден околните те забеляват. Обръщат се към теб по име, галят те по корема, когато имаш колики и ти обясняват, че това, което изпитваш е се нарича болка в корема, обаче сега мама ще ти даде едни вълшебни капки и ще мине… Тогава осъзнаваш, че ти си Някой. Психоанализата казва, че най-страшното на следродилната депресия е именно майката да не обърне внимание на детето си като субект – да го преоблича, и храни машинално, без да му се радва, без да му говори. Смята се,че част от поведенческите разстройства са плод именно на такива ситуации – детето не е развило самосъзнанието -“аз съм човек, на мама и тати момчето/момичето, следователно аз съм част от обществото”.
Приемаме, че първата задача е изпълнена.
Следва половата дискриминация, в която главни роли изпълняват майката и бащата. Само присъствието на родителите, в сравнително нормална семейна обстановка са достатъчни детето да се идентифицира. Казвам нормална семейна обстановка, защото в случаите на физическо или психическо малтретиране, детето вероятно няма да иска да се идентифицира с пола на “тиранина си” и вероятността за психически отклонения е голяма.
Приемаме, че и тази задача е изпълнена.
Следва осъзнаването на мястото на индивида в обществото. Това става чрез родовата принадлежност – да знаеш кои са твоите родители и прародители, какво са направили те в живота си, за да имаш ти това, което имаш. Принцът няма да знае, че е принц, ако не знае историята на рода си няколко века назад. Разбирате ме, нали? Ако не знае родовата си история, принцът ще си каже ” И какво от това, че съм принц?Голяма работа!” Почитането и познаването на родовата история дава мястото в обществото, самочувствието и амбицията на индивида, желанието му за развитие. Важно е да отбележим, че зависи от личния избор и действия, човекът да заеме това място и да постигне целите си. И принцът може да се издъни и да му “отнемат правата”.
Стигаме до националната принадлежност.
Да имаш представа за националността си дава “здравата почва” за родовите ти корени, описани по-горе. Знаейки кой си, от къде си, коя е твоята земя и страна, дава ясната представа кое е добро и кое – лошо, за теб и народа ти. Може би, звучи прекалено натруфено, но не е. Помислете. Ако знаеш българската история, кой за какво се е борил и умрял, ако знаеш защо празниците ни се празнуват и защо обичаите са именно такива каквито са, ще се прехласнеш ли, защото например “в Холандия е много модерно да се прави еди как си”. Вероятно не. Ще си кажеш, може би “ейй, колко интересно го правят в Холандия”, но няма да ти мине през акъла да правиш като тях.
Истината е, че в момента младите хора и част от техните родители, нямат или по-скоро не смятат за необходима националната принадлежност. Най-точното описание е, че те са красиви дървета, които не знаят къде трябва да се вкоренят и затова се носят с вятъра, там на където ги духне. Етикетът “гражданин на света” се появи точно за такива хора и е много удобно, дори политически. Много е лесно да ориентираш дървото без корен, защото трябва само да го влачиш, а пък ако си имаш превоз става още по-лесно. Няма нужда нито да го сечеш, нито да го убеждаваш да си извади корените и да ги зарови другаде…Много метафори, ще кажете…
Ако си представим тези пунктове като колоните, на които се крепи здравата човешка психика (а това е точно така), ясно е какво се случва ако една, две или три колони рухнат, или въобще не са изградени.
Няколко факти:
Преди години моите връстници масово заминаха в чужбина да следват и ако може да си уредят живота там.
Едни не издържаха, и се прибраха. “За срам” довършиха образованието си тук, и сега са качествените кадри в големи компании. Тук, в България.
Други завършиха образованието си там, с ясната мисъл, че ще се приберат веднага след дипломирането си и ще работят това, което искат.
Трети учиха и започнаха да работят.. Но не издържаха да гледат безумно наливащите се чужденци, гордо подскачащи като примати, на националната им музика. И се прибраха. И са капацитети в областта си, пак, тук.
Четвърти учиха, работиха, създадоха семейства с чужденци. И срещнаха огромни проблеми в отглеждането на децата си, защото българското самосъзнание ти казва, че когато бебето е с лилави ръце, червен подсмърчащ нос, и плаче неутешимо, най-вероятно му е студено. Но не и за половинката ти.
Пети, заради хаоса в главата им не успяха да намерят половинката си. И страдат тихо, за да не кажат, че в чужбина е зле.
Шести, подредиха живота си там, имат семейства и са щастливи. Има мир в душите им и това се вижда.
Седми, сложиха край на живота си. Не можаха да подредят противоречието вътре в себе си…
Вероятно и вие ще припознаете ваши познати в случаите по-горе.. Вероятно лесно ще направите разлика, кои от случаите са водени от ясно самосъзнание и кои – не.
Да имаш чувство за национална принадлежност не означава да си див националист, да не напускаш родната земя и да псуваш всичко чуждо. Съвсем не!
Означава да знаеш кой си, откъде идваш, накъде отиваш и за какво се бориш. Без значение къде се намираш в момента. Защото светът е шарен и непредсказуем. Въпросът е психиката да не стане шарена и непредсказуема!
Тъй като темата беше повдигната по повод Хелоуин, ще ви споделя какво ми каза един първокласник преди няколко дни -есенната ваканция на учениците, която тече в момента, е по случай Хелоуин. Не беше чувал за Будителите и за денят, на който ги почитаме.
Скоро прочетох -…”защо да не празнуваме, знаете ли как се радват чужденците, като им подарим мартеничка.”
Точно така, радват се като им подарим, но не я изработват!
Ще се зарадвам истински, ако англичанинът, живеещ отсреща, ми подари украсена тиква, защото той празнува, а аз уважавам неговата култура. За момента обаче се фокусираме върху събиране на материали и техники за изработването на сурвачката. И по-точно, как да омотаем пуканките така, че да е невъзможно изяждането им, преди празника.
***
Честит Ден на Будителите!
Специални благодарности за този материал на Анна Влаева
Повече за автора: http://uchebnikpojivot.com/
