Едно от най-големите предизвикателства в това да отглеждаш малко дете е преходът от пелени към гърне и от гърне към тоалетна чиния. Моят двегодишен син в момента преминава точно през този преход и с облекчение мога да заявя, че вече сме на финалната права.
Първи опити
Още, когато детето ми беше на 5-6 месеца започнах да го събувам и да го издържам над тоалетната чиния или над легенче. Имахме забележителен успех – почти всеки път, когато бебето усещаше, че е освободено от памперса, с огромна радост извършваше своята природна нужда. Сядането на гърне обаче беше немислимо – той нямаше и секунда търпение да стои на едно и също място и веднага започваше да пълзи из цялата стая.
Отрицанието
Когато детето ми стана на годинка, беше най-трудно. Започваше да осъзнава какво се случва и да бойкотира всеки мой опит да го издържа или да го поставя на гърне. Струваше ми се, че никога няма да успея да се справя, че другите майки имат далеч по-добри методи и аз изобщо не подхождам към проблема правилно.
Посъветвах се с педиатъра, който ми каза да го оставя с пелени и да спра с опитите за известно време. Реших, че така е най-добре, поне докато забрави за гърнето и тоалетната чиния и той не престане да ги приема като някакво наказание.
Да поиграем с мечо
Много силно въздействие при нас оказа играта, в която поставяхме плюшени играчки на гърнето. Той все още не искаше да сяда на него, но поне спря да плаче само при вида му. Обяснявах му колко е доволен мечо, че е пишкал в гърнето, след което заедно го аплодирахме с възгласи „Браво!”.
Лошият мръсен памперс
Винаги, когато изхвърлях памперсите, му обяснявах колко е лошо да са мръсни, как големите момчета трябва да ходят по нужда в гърнето или тоалетната. Виждах, че детето се впечатлява от тези мои думи и дори сам започна да се възмущава с шумното „Аууу, мъсно!”.
Да кажем на мама!
Ето този етап вече може да се нарече успех. Една вечер го бях оставила да тича без памперс и изведнъж той ме дръпна за ръкава, повтаряйки „пиши”. Тъкмо беше навършил две години и, както повечето момченца на тази възраст, речникът му разполагаше със съвсем малко количество думи, а комуникацията ставаше чрез звукоподражание и посочване. Ето защо, останах доста изненадана от желанието му да ме информира и сам да ме заведе в банята.
Бурните овации, които получи от цялото семейство, след като пишка в тоалетната, бяха преломният момент в отказването от пелените.
Вече съм голям!
Със сигурност мога да кажа, че окуражаването и подхранването на усещането му, че е направил нещо много важно и полезно, оказа най-голямо въздействие. Стигна се до там, че през половин час ми носеше гърнето, без да има нужда, само и само да чуе мечтаното „Браво”.
Все още използваме пелени нощем и при следобедната дрямка, но много често след като се събуди, памперсът е напълно сух.
Добре е да знаете:
Не се притеснявайте, ако нещата не се получават веднага и не бъдете критични към себе си. Това, че детето на съседа се адаптира по-бързо от вашето, в никакъв случай не бива да ви тревожи. Понякога нещата се случват в най-неочаквания момент, точно, когато си мислите, че битката е загубена.
Въпрос на ваше лично решение е кога да започнете опитите с гърнето. Педиатрите имат доста противоречиви възгледи по въпроса, ето защо се доверете на инстинкта си, тъй като вие, неговите родители, най-добре познавате темперамента и нуждите на детето си.
