Как Лора се научи да брои до десет (откъс)
Едно
Лора можеше да брои само до едно.
„Това ми стига — каза си тя.
— Мога да преброя всяко нещо, което видя.“
Застана пред огледалото и преброи себе си:
„Едно момиче на име Лора“.
Котката влезе в стаята и Лора я преброи:
„Една котка на име Сергей Есенин“.
Лора се зачуди защо котката има мъжко име, но в това време майка є извика, че закуската е готова. Лора влезе в кухнята и преброи майка си: „Една майка“.
На масата имаше една голяма чиния с палачинки.
Имаше и един буркан с течен шоколад и едно парче сирене.
— Колко палачинки искаш, Лора? — попита майка й.
— Ще изям една, а после и още една — отговори Лора.
— Това колко прави?
— Казах ти — една! И още една.
— Защото може да се наям само с една палачинка! А може да изям и още една.
— А ако изядеш повече от една палачинка и някой те попита колко си изяла, какво ще отговориш?
— Кой ще ме попита?
— Не знам. Например — котката!
Лора се обърна и погледна котката.
Сергей Есенин се тъпчеше с котешка храна от купичката си.
— Няма да ме попита. Заета е — каза Лора на майка си.
— Защо нашата котка има мъжко име?
— Нарекохме я така, когато беше съвсем малко коте. Мислехме, че е мъжко.
— Добре поне, че не сте объркали моето име!
— Говорехме за друго! — поклати глава майка й.
— Не искаш ли да знаеш колко палачинки съм приготвила?
— Защо? — зачуди се Лора.
— И без това едва ли ще останат, след като брат ми се събуди.
Лора натъпка една палачинка в устата си, грабна още една и изскочи на двора, като пътьом взе шапката си.
Сергей Есенин вече се беше нахранила и хукна след нея.
***
Откъс от новата книга за деца “Как Лора се научи да брои до десет” на Сотир Гелев
2,854 преглеждания