Как Лора се научи да брои до десет (откъс)

Едно

Лора можеше да брои само до едно.

„Това ми стига — каза си тя.
— Мога да преброя всяко нещо, което видя.“
Застана пред огледалото и преброи себе си:
„Едно момиче на име Лора“.

Котката влезе в стаята и Лора я преброи:
„Една котка на име Сергей Есенин“.

Лора се зачуди защо котката има мъжко име, но в това време майка є извика, че закуската е готова. Лора влезе в кухнята и преброи майка си: „Една майка“.

На масата имаше една голяма чиния с палачинки.
Имаше и един буркан с течен шоколад и едно парче сирене.

— Колко палачинки искаш, Лора? — попита майка й.
— Ще изям една, а после и още една — отговори Лора.
— Това колко прави?
— Казах ти — една! И още една.
— Защото може да се наям само с една палачинка! А може да изям и още една.
— А ако изядеш повече от една палачинка и някой те попита колко си изяла, какво ще отговориш?
— Кой ще ме попита?
— Не знам. Например — котката!

Лора се обърна и погледна котката.
Сергей Есенин се тъпчеше с котешка храна от купичката си.

— Няма да ме попита. Заета е — каза Лора на майка си.
— Защо нашата котка има мъжко име?
— Нарекохме я така, когато беше съвсем малко коте. Мислехме, че е мъжко.
— Добре поне, че не сте объркали моето име!
— Говорехме за друго! — поклати глава майка й.
— Не искаш ли да знаеш колко палачинки съм приготвила?
— Защо? — зачуди се Лора.
— И без това едва ли ще останат, след като брат ми се събуди.

Лора натъпка една палачинка в устата си, грабна още една и изскочи на двора, като пътьом взе шапката си.

Сергей Есенин вече се беше нахранила и хукна след нея.

***
Откъс от новата книга за деца “Как Лора се научи да брои до десет” на Сотир Гелев