Как да съобщим на децата за развода, без да разбием емоционалното им здраве?
1. Практикувайте грижа за себе си по време на развода
За възрастните разводът може да бъде една от най-сериозните турболенции в живота. Някои изследвания показват, че е на второ място като стресогенен фактор след смъртта на партньора. Може да бъде тежък житейски преход, но и време на облекчение от дълго трупани негативни емоции. Дори и най-осъзнатите родители се оказват пометени от процесите, които често придружават развода. Очаквано и често срещано е наличието на смесица от емоции: тъга, гняв, предателство, объркване и нервност, както и евентуално вълнение и трепет от това, което предстои. Освен справяне с емоционалните вълни, не е за пренебрегване дистреса, произлизащ от чисто процедурните разправии като срещи с адвокати, посещение на съдебни зали, медиации, опити за планиране на реалистично бъдеще и справяне с финансови загуби.
Но определено родители, които не се грижат за собствените си нужди, са по-малко подготвени да реагират на трудностите, които децата им преживяват. Помислете си за демонстрацията на безопасност в самолета, в която стюардесите инструктират възрастните пътници да поставят кислородната маска първо на себе си, преди да помогнат на децата. Същото важи и за родителството.
Всеки има специфичен начин да се погрижи за себе си, специфични дейности, които го разтоварват и отпускат, но има няколко основни стратегии, които работят като цяло. Прекарвайте повече време с хора, на които им пука за вас. Депресията не обича социализация, така че активно търсете близост. Второ – бъдете сигурни, че полагате грижи за тялото – адекватно количество сън, храна, физически упражнения. Трето – ангажирайте се регулярно с активности, които ви карат да се чувствате щастливи.
2. „Разговорът“ с децата – вероятно няма да е еднократен, подгответе се за серия от кратки /или не толкова кратки, в зависимост от възрастта на детето/ разговори с много въпроси, понякога дори непредвидени /Къде ще живее кучето? Ще имам ли рибки и в двете къщи?/. По време на първия разговор е важно да сте заедно и по съобразен с възрастта начин да изговорите само ключовите подробности. Още по-важно е децата да знаят, че :
- Разводът не е по тяхна вина
- Отговорността за развода е на двамата родители
- Двамата родители ги обичат и ще продължат да бъдат част от живота им
Но не забравяйте, че това е само началото на серия продължаващи разговори. Децата обработват информацията по различен начин и с различна скорост. Не се учудвайте, ако няма въпроси по време на „големия разговор“, а след това порой от коментари в следващите месеци, в абсолютно непредвидими и случайни ситуации. Нека децата вървят със собствена скорост и имат възможност да търсят отговор на въпросите си, да получават признание на притесненията си, да знаят, че вратата е отворена за още дискусии.
3. Валидизирайте чувствата им, без да се поддавате на изкушението да ги поправяте и променяте.
Опитът ми като семеен терапевт и като водещ на групи за родителски умения показва, че масово родителите в България сме много добри в даването на готови решения… само че децата нямат нужда от това в такъв труден момент. Емпатията и активното слушане са съпътстващи помагащи умения не само в психотерапията….приложими са във всички човешки отношения и спрямо деца от всички възрасти. В училищна и тийнейджърска възраст децата имат вече добри комуникативни способности и бихме могли само да валидизираме случващото се с тях, но при бебето и децата в предучилищна възраст слушането се изразява в повече физически контакт, прегръдки, присъствие и отново даване на думи на съпровождащите емоции… Също като възрастните и децата, когато са в криза, нямат нужда да чуват как и другите преживяват същото, а просто да бъдат изслушани. Процесът на развод е време, в което децата разбират, че не всяка ситуация в живота има решение и това го прави още по-мъчителен. Идвайки при вас ядосани или обвиняващи, отразявайте техните чувства с разбиране „Тъжен си в момента, защото не можеш да виждаш тате толкова често колкото докато живееше при нас“. Колкото и да ни боли, понякога бихме могли да спрем само до там и това да е най-доброто, което можем да предложим, защото невинаги може всичко да има решение.
Рефлексът да „поправим“ тъгата на детето отразява собствения ни дискомфорт в ситуация, в която детето страда. Може да идва от собствената ни вина, че не сме успели да се „справим“, че разводът е провал на нашите мечти, разочарование от несбъднатото. Но давайки на детето възможност да говори за трудните емоции му помага да изгради стратегии за справяне и му изпраща посланието, че да имаш негативни емоции е ОК и не е необходимо те да бъдат фиксирани на момента. Бъдете искрени със себе си, за да можете да сте искрени с детето.
4. Запазете рутината колкото се може по-непроменена
Разводът предизвиква разрушаване на базисната потребност от сигурност и стабилност. Ето защо като родители е важно да се опитаме да опазим колкото се може повече аспекти от живота на детето непроменени. Според някои изследвания децата от предучилищна възраст са в по-висок риск от по-големите, поради незрялостта на когнитивно и емоционално ниво, т.е. по-малко способни са реалистично да възприемат причините и последиците от развода. Поради етапа на развитие, те смятат себе си за център на света и може да се почувстват виновни за раздялата на родителите си. Да си фантазират, че ако слушат повече това ще събере отново мама и тате. От друга страна те нямат способността да търсят подкрепа отвън сред други близки/приятели, което да редуцира напрежението. За по-големите деца поддържането на връзки с обичайните приятелски групи е огромен буфер срещу стреса. Ако все пак разводът налага преместване в друго жилище, друг квартал, друго училище, опитайте се възможно най-бързо да въведете обичайни ритуали, за да помогнете на децата да се почувстват по-бързо стабилно.
5. Не позволявайте на децата да чуват, че се критикувате с другия родител
Направете колкото се може повече усилия да не говорите негативно за другия родител, дори и ако смятате, че той/тя не прави същото за вас. Важно е към това да се придържат и баби, дядовци, лели и т.н от двете страни. Това включва и избягване на пасивно-агресивни коментари от сорта на „И аз бих искала да прекараш нощта при баща ти, ако той благоволи да си вдигне телефона първо!“. Децата усещат враждебността ви, дори и да мислите че я криете достатъчно добре. И тук отново напомням съпътстващата грижа за себе си. Бихте могли да потърсите психологично консултиране, индивидуално или в двойка, което да подпомогне процеса на справяне.
Съвременните проучвания подкрепят идеята за т.нар. съвместно родителство след развода:
- Колкото по-добро и по-високо е сътрудничеството, уважението и комуникацията между родителите, толкова по-успешна ще е и адаптацията на децата с новите обствоятелства;
- Поддържането на силна и постоянна емоционална връзка с родителя, който не живее вече с детето и използването на демократичен стил родителство могат да повлияят на благосъстоянието на децата в академичен и здравословен план.
В обобщение – не е задължително разводът да счупи психиката на децата…нито пък вашата. В най-добрия случай разводът може да е разочароващ край на една връзка… в най-лошия – опустошителен преход за всички участници. Нормално и очаквано е разделянето на родителите да засегне децата. Добрата новина е, че трудностите след развод не са непреодолими, емоционалните и поведенчески проблеми може да бъдат разрешени. Важно е да се отбележи и че някои деца дори може да имат полза от развода на родителите си, особено ако бракът е бил изпълнен с конфликти и разводът дава известно облекчение.
Най-важният резултат от развода не е графика за водене и вземане на детето от училище, нито размера на месечната издръжка, а колко добре си партнирате с бившия/бившата като родители. Дръжте това в ума си и направете всичко възможно децата да не се налага да избират страна.
Използвана литература:
Matthew Rouse, www.mindbodygreen.com
Скинър Робин, Клийз Джон, Семейството и как да оцелеем в него, София, 1995
Cohen George J., Weitzman Carol C., Helping Children and Families Deal With Divorce and Separation
Rui A. Nunes-Costa, Diogo J. P. V. Lamela, Bárbara F. C. Figueiredo, Psychosocial adjustment and physical health in children of divorce, Jornal de Pediatria, 2009
Wallerstein Judith S, Kelly Joan B., Surviving The Breakup: How Children And Parents Cope With Divorce ,1996
Westberg, H., Nelson, T.S., & Piercy, K.W. Disclosure of divorce plans to children: What the children have to say, Contemporary Family Therapy, 2002
Автор: Силвия Стоянова
Фамилна и брачна психотерапия – Терапевтичен институт към ПИСЕЛ
Сертифициран инструктор по програмите „Трениране на успешни родители“, „Трениране на успешни учители“
Магистър „Клинична и консултативна психология“ – СУ „Св. Климент Охридски“
Професионален опит в сферата на индивидуалното и фамилно консултиране, групово-динамични тренинги за личностно развитие, управление на стреса и превенция на професионално прегаряне.
По настоящем психолог в Институт по психология – МВР, лектор към Институт по публична администрация
2,667 преглеждания
