Какви са критериите, според които се определя дали едно дете е готово да тръгне на училище?
Определянето на училищната готовност се извършва чрез инструменти, които оценяват набор от конкретни умения, усвоени от детето. Тези умения са разпределени в няколко основни категории, т.нар. области на развитие, в това число фина и груба моторика, реч и комуникация, внимание и концентрация, социално поведение , базисно писане и смятане. За да бъде считано едно умение за норма, т.е. да се очаква детето да го владее, значи то е усвоено от 90% – 95% от децата в конкретната възрастова група и това е доказано с изследване на извадка от деца в страната.
Нужно ли е всяко дете да бъде оценявано, преди да тръгне на училище, за да се установи неговата готовност за първи клас?
Най-често такъв тип оценяване се назначава, когато родителят, учителят в детската градина или друг специалист, който работи с детето (психолог, логопед) идентифицира трудност момичето или момчето да се справи със задача, която е типична за възрастта му. Такава оценка може да бъде направена в рамките на регулярен скрининг на детското развитие, какъвто се извършва в някои детски градини и той обхваща всички деца. В този случай се повишава шансът нарушенията да бъдат „уловени“ в съвсем ранен етап от живота на детето и съответно да бъдат минимизирани негативните последици върху развитието му при наличието на проблем. Подобен скрининг позволява децата с потенциални проблеми да бъдат идентифицирани още в „сивата зона“ – когато проблемите са все още невидими в ежедневието, но ще се проявят реално, когато детето тръгне на училище и се изправи пред по-сложни задачи и предизвикателства.
Има ли начин родителят сам да установи дали детето му има обучителни затруднения, които биха му попречили да се справя със задачите си в училище?
Обективна и достоверна оценка на детското развитие може да бъде направена единствено от квалифициран специалист. Наличието на много и безкрайно интересна информация по темата детско развитие действително е изкушаващо и не са малко случаите, в които родителите сами диагностицират децата си или им поставят „етикет“, който считат за адекватен на база на наблюденията си. Тази практика обаче е опасна и може да доведе до сериозни негативни последствия за детето.
Родителите, разбира се, играят много важна роля – от идентифицирането на първите признаци на проблема, до успешното провеждане на терапията, която обикновено изисква активно участие от тяхна страна. Както оценката, така и евентуалната последваща терапия обаче задължително трябва да се извърши под вещото ръководство на квалифициран специалист.
От кого може да бъде направена оценка на училищната готовност?
Списъкът на специалистите, които могат да работят с инструменти за оценка на училищната готовност, включва психолози, логопеди, педагогически съветници, специални педагози, ресурсни учители, социални работници и други специалисти, работещи с деца. За да прилагат инструментите за оценка в практиката си, те трябва да са преминали през обучение за работа с тях. По този начин се гарантира правилното провеждане на оценяването, а след това и коректната интерпретация на получените резултати.
Какви инструменти се използват за оценка на училищната готовност?
Един от инструментите за оценка на детското развитие и училищната готовност в частност, е DESK 3-6 R. Това е немски психологически тест, който е адаптиран и стандартизиран за България, което означава, че резултатите на всяко дете ще бъдат съпоставени с резултатите на български деца от същата възрастова група и със същите културни особености.
На каква възраст е добре да се направи оценка на училищната готовност?
Оценка на училищната готовност се прави на възраст 5-6 години, когато детето вече е развило определени базисни умения по писмен език и математика, има изградено социално поведение спрямо другите деца и възрастните и е усвоило свой маниер на комуникация, внимание и концентрация.
Как протича процесът на оценяване?
Оценката с теста DESK 3-6 R се провежда както под формата на директно наблюдение върху поведението на детето, така и чрез интервю с родителите или обгрижващ възрастен. Това позволява да се събере надеждна информация от по-продължителен период от време и за поведения, които невинаги могат да се наблюдават директно в ежедневието, например дали детето успява в рамките на 1-2 седмици да създаде приятелства с връстници, дали си изчаква реда и т.н. Когато специалистът иска да наблюдава определено поведение, той възлага дадена задача на детето (например да изброи всички предмети, които имат черупка), като това се случва под формата на игра, така че то не се чувства оценявано и по естествен начин да прояви своите умения и способности.
Каква информация получава родителят на база на резултатите от теста?
Резултатите показват дали детето се развива като повечето деца от този пол и на тази възраст в конкретната страна или съществува риск от изоставане в една или повече области на развитие.
Докладът с резултатите от теста е предназначен за специалиста, който работи с детето, защото той е обучен да интерпретира данните от него. Информацията е отправна точка за разговор с родителите и планиране на терапия, в случай че детето показва риск от изоставане в някоя област на развитие. В този разговор се описва предназначението на скрининга с DESK 3-6 R и какво оценява той, след това се определят наблюденията на специалиста върху детето, извежда се значението на резултатите в профила на детето и се набелязват следващи стъпки за работа с детето, ако са необходими такива.
Какво предстои, ако е налице обучително затруднение, което би попречило на детето да се справи с новата си роля на ученик?
При резултати, показващи риск от нарушения в развитието на детето, в общия случай специалистът ще се нуждае от допълнителна информация, която да му помогне да назначи адекватна терапия. За него е важно да разбере какви са наблюденията на родителите върху развитието на детето, така че да се изгради обща база за разговор. Често се оказва, че те вече имат сходни наблюдения или пък притеснения, които не са споделяли досега. Родителят може да внесе много важни разяснения, свързани с важни промени и ситуации в живота на детето – конфликт с други деца, раждане на братче/сестриче, семейни спорове и други. Какво следва оттук нататък е въпрос, който получава индивидуален отговор, в зависимост от нуждите и особеностите на конкретното дете. В случай че специалистът назначи терапия, след провеждането й се назначава и последващ скрининг, за да се проследи влиянието, което тя оказва върху развитието на детето.
*За д-р Диана Боянова:
Диана Боянова е доктор по психология и психометрик. През последните 20 години работи в областта на психологическото оценяване, стандартизиране и адаптиране на психологически тестове, разработване на инструменти и изследване в сферата на детската психология и личността. Тя е бакалавър от първия випуск по психология към Великотърновския университет. Завършва магистратура към Софийски университет, а след това – докторантура към Института по психология при БАН. Има специализации по личностна психология във Финландия и Люксембург и е член е на Европейската асоциация по личностна психология (EAPP). В продължение на шест години работи като пост-докторант в програма за изследване и развиване на академичния талант на деца от първи до дванадесети клас в Католическия университет в Чили. Участва в международни конференции и провежда обучения и оценка на образователни програми в Европа и Латинска Америка. От 2018 година работи във фондация „Хестия“, която е и европейска точка за развиване на академичния талант сред децата за България. Обича да се занимава със статистика, но още повече й харесва да „превежда“ научните резултати на разбираем език, така че да са полезни и интересни за всички.
