Бебето е същество до голяма степен абстрактно. Обичаш го, безпричинно, със всичкото си. И то те обича, може би малко по-причинно, но отново с цялото си същество, с каквото си има, цялата му обич е за теб. Когато изминат първите няколко месеца на стъписаност, безумна радост, безмерно щастие и безгранична благословеност, че сте заедно, то започва да те изненадва с реакциите си. Вече не е онова безпомощно, пасивно лежащо и неспоосбно да си вдигне дори главичката или да се извърне самичко дребусче. Хем е същото бебе, твоето си, ама вече е съвсем друго създание, променя се ежедневно, расте, все повече осъзнава обиколното и, най-вече, мама и тати.
Тогава, поне за мен, дойде време да се замисля как да се забавляваме и заедно. Искаше ми се да правя някакви неща заедно с нея, моята прекрасна дъщеря. Все ми се струваше, че трябва да има нещо, с което мога да й помагам да се развива по-добре… някак, така, имах усещането, че не правя достатъчно. Естествено, моля, не ме разбирайте погрешно, изобщо не съм от онези майки, които неистово търсят начини да ангажират мъничкото същество, на заден и дори среден план, товарейки го с може би несъзнателните си очаквания да бъде някакъв свръх-индивид. Не. Говоря за съвсем натурално бликащото желание да измислиш как да ви е по-интересно, заедно. Така че, реших да ви споделя няколкото нещица, които установих, че е най-прекрасно да правим двете. Мисля, че са напълно достатъчни, за да си живеете ведро, щастливо и спокойно, че дните на разкошното ви бебоче са изпълнени с точно каквото трябва – искрено щастие от простичкия факт на съществуванието му
Танцувайте
Изключително щастлива съм в моментите, в които танцуваме заедно с моето бебоче. Започна съвсем случайно, един ден баща й я наблюдаваше и установи, че се поклаща в ритъм с музиката. Аз започнах да правя смешни подобни движения, тя се запоклаща още по-отявлено и така без да се усетим вече си танцувахме заедно. Към днешна дата сме разширили репертоара до танцуване на ръце – аз я гушвам и се въртим, все едно танцуваме валс; танцуване на пода, придържам я и тя уж стъпва танцувално; и, естествено, танцуване от шезлонг, тя си седи в него и ме имитира как трътковъртя под собствен акомпанимент.
Пейте
Страхотно е да се пее – с бебето, за бебето. Когато дъщеря ми пее, извисявам трели и аз. Действа ми чудесно, много освежаващо и, някак, освобождаващо. Винаги съм се притеснявала от гласа си, а сега си имам публика от един, която особено много харесва изпълненията ми. И все по-често се улавям, че нещо там тананикам, измислям думички, превръщам в мелодия изреченията. Ами чувството е прекрасно! Нали знаете, който пее – зло не мисли.
Повтаряйте каквото то казва
Това е наистина забавно, а пък, ако се позовем на научните открития, и наистина полезно за развитието на бебето. Макар често да се улавям, че звуча като идиот, бърборейки с весела усмивка „бля-бля-бля-бля“ и подобни, се забавлявам страхотно, бебенцето е искрено щастливо от тази комуникация и, напълно съм убедена, мисли си, че говорим на един език. Което си е самата истина, общуваме си на специалния метаезик на обичта.
Следва продължение
