Как да се спасим от конфликти с децата?
Всеки родител е наясно, че децата избухват лесно. Причините за детското негодувание обикновено имат неясен характер и възрастните често не ги разбират въобще.
Интересно е, че без да съзнаваме, понякога ние самите ги провокираме, пренебрегвайки възрастта на децата и техните желания. Случва се и така, че забързани в собственото си ежедневие ние първо даваме картбланш на децата си за нещо, което след това сами не приемаме или отричаме, като най-често просто не си оставяме време, за да обърнем достатъчно внимание и да помогнем за това, за което детето ни е помолило. Именно тук се корени основният проблем между родители и деца – невъзможността да отделим достатъчно време за техните мисли, чувства и проблеми.
Какво се крие зад лошото поведение на децата, възможно ли е да им помогнем, как да преодолеем заедно неговите капризи и терзания?
Следващите седем съвета са за това как да направим връзката си с подрастващото дете достатъчно ползотворна.
– Когато детето е спокойно и се справя със задачите, характерни за възрастта му, не е е нужно да се намесваме, защото то очевидно е намерило спокойствие и се чувства добре в своята зона на комфорт. В такива моменти е по-добре само да го наблюдаваме отстрани.
– Ако детето потърси помощ от нас, ние трябва да сме готови да му я дадем по всяко време. Погрешен би бил подходът – „Дай да ти помогна!“ и да свършите всичко заради него. Детето няма как да се научи, ако ние непрекъснато правим едно или друго нещо вместо него.
– Децата трябва да са наясно, че правилата могат да се променят и че не са абсолютна величина.
– Ако детето помоли да получи някакъв предмет, например – любимото ни бижу, ние импулсивно ще отговорим, че бижуто не е играчка. По-добре е обаче да се опитаме да разберем какво смята да прави то с това бижу. Ако отговорът е, че просто иска да го вози в камиончето си, всичко е наред, можем да изберем някаква пъстра връвчица или да направим наниз от мъниста и да го натоварим в камиончето. Резултатът ще е удовлетворяващ за всички. Детето ще има какво да вози в камиончето си, а бижуто ни ще е в безопасност. Ако кажем просто, че не може, защото бижуто е скъпо, ценно и пр., най-вероятно детето ще се вкопчи в него, ще се разплаче, може да се стигне дори до тръшкане, дърпане и вероятността да повредим ценната вещ ще е реална. В подобна ситуация единственото решение ще е да се предадем и да оставим детето ни да си играе със скъпата вещ, което ще е повече от неподходящо решение.
– Обикновено децата ни не искат много от нас. За тях е достатъчно да усещат, че сме наблизо и че ги чуваме. Всеки от нас е изпадал в следната ситуация: Току-що сте срещнали своя позната, с която се спирате, за да размените няколко изречения, но това се оказва невъзможно, защото хлапето обикаля около вас и крещи с пълно гърло: „Мамо, мамо, мамо, виж!“. Дразнещо е, нали? Не само за вас, но и за всички, които участват в тази сцена. В подобна ситуация е далеч по-добре да реагираме още на първото „Мамо!“ , дори да е само, защото хлапето е решило, че точно сега е моментът, в който да ви покаже някаква „много красива птичка“. Повярвайте, за него това вероятно е най-важното нещо на света точно сега. След като детето получи търсеното внимание, вероятно ще бъдем в състояние да се видим с позната си на спокойствие и дори да поговорим няколко минути.
– Да си правим планове съвместно с децата е много полезно. Това ще направи живота на всички по-лесен и спокоен. Представете си – татко иска да гледа футболен мач, детето да отиде в зоопарка, а мама да се види с най-добрата си приятелка. Ако предварително не си направим план за това как да осъществим желанията си, със сигурност до няколко часа ще имаме конфликт. Ако обаче обясним на детето, че имаме план и той се състои в това, че сутринта ще отидем всички заедно в зоопарка, след това то ще спи с татко, а мама ще се види с приятелката си, а след това татко ще гледа мач, а мама ще заведе детето на площадката да играе, всичко ще бъде наред. Това е достатъчно, детето да разбере, че желанието му ще бъда изпълнено, нашият план – също и всички ще са доволни и спокойни. Този план обикновено сработва толкова добре, че дори злоядите деца с готовност довършват закуската си, така че час по-скоро да поемат към зоопарка.
– Нужно е да преживяваме заедно с децата си, а не просто да се тревожим за тях. Вероятно сте чували от други родители да казват: „Детето ми всяка сутрин се разстройва толкова много, когато излизам, че цял ден нямам мира от притеснения за него, затова обикновено гледам да изляза без да ме забележи.“ Това е много погрешна тактика, която не е в полза на детето, а по-скоро е, за да успокоение на майката. Така обаче само се задълбочава неудовлетвореността от това, че не можем да се справим с чувствата си и негативните последици нарастват, а детето просто остава само, без да разбира, защо това се случва. Много по-добре е да отделим няколко минути и да обясним защо излизаме, че ще се върнем, че много го обичаме и т.н. Детето трябва да е наясно, защо за нас е толкова важно да излезем точно в този момент. Вероятно то ще плаче, но ще е много по-лесно да се успокои и да понесе по-лесно раздялата, отколкото, ако всеки път се измъкваме тайно.
превод и адаптация от www.ditvora.com.ua
5,116 преглеждания
