В качеството си на родители ние носим важната отговорност да насърчаваме развитието на нашите деца във всяко едно отношение. Това означава не само да им помагаме в училище, но и да спомагаме за развитието на тяхната емоционална интелигентност. Емоционалната интелигентност се определя като способността на човек да изразява и управлява чувствата си по подходящ начин, като същевременно разбира и уважава чувствата на другите. Тя може да бъде усвоена и развита във всяка възраст.
Изследванията показват, че децата с по-висока емоционална интелигентност се представят по-добре в училище и обикновено имат по-високи оценки. Също така, имат по-добри отношения със семейството и приятелите си, а освен това успяват да разрешават конфликтите по-лесно и като възрастни по-рядко изпитват депресия. Дете, което може да се самоуспокои, когато е раздразнено или нервно, се справя по-добре в трудни ситуации. И дете, което може да изрази спокойно своите емоции, е вероятно да поддържа по-здрави отношения в сравнение с дете, което крещи или нагрубява, когато е ядосано.
Как можем да помогнем на нашите деца да развият тези умения?
Първата стъпка е да помогнем на децата да разпознават своите емоции. Те трябва да знаят как да определят чувствата си, за да могат да ги управляват по подходящ начин.
Като родители, можем да ги научим да изразяват своите чувства и да ги разпознават, като им помагаме да разберат разликата между гняв, тъга, радост и други емоции. Когато детето е объркано, защото е загубило игра или трябва да сподели играчка, може да кажетм: „Изглежда, че се чувстваш много ядосан(а) в момента. Така ли е?“. Или: „Чувстваш ли се разочарован, че няма да посетим баба и дядо днес?“.
Хубаво е да насърчим децата да изградят свой емоционален речник, който да описва тяхното емоционално състояние: „ядосан“, „разтревожен“, „срамежлив“ и „болезнен“. Не бива да забравяме да използваме и думите за позитивни емоции, като „радостен“, „развълнуван“ или „въодушевен“.
Следващата важна стъпка е да учим децата да проявяват съпричастност и емпатия. Това включва да им помагаме да разберат чуждите чувства и да уважават емоциите на другите.
Добър подход е да покажем на детето, че разбираме неговите чувства и да изразим съпричастност, дори когато не сме напълно наясно защо е толкова объркано. Когато детето усети, че разбираме емоциите му, то по-рядко ще ги демонстрира чрез поведението си.
Важно е също ние самите да бъдем добър пример за правилното изразяване на емоциите. Децата ни се учат най-вече чрез следене на нашето поведение, затова е важно да показваме как се изразяваме по подходящ начин, когато сме ядосани, тъжни или щастливи. Важно е да се стремим да използваме думи, изразяващи чувства в ежедневните си разговори с тях: „Ядосвам се, когато виждам деца, които се държат лошо на площадката“ или „Много се радвам, когато нашите приятели ни идват на гости.“
След като децата започнат да осъзнават чувствата си, малко по малко започват да свикват и как да се справят с различните емоционални предизвикателства, да запазват самообладаниe и да се справят успешно с различни проблеми.
В заключение, развитието на емоционалната интелигентност на децата е ключ към тяхното по-щастливо и успешно бъдеще, затова е важно да ги подкрепяме в този процес, като ги учим как да разпознават, изразяват и управляват своите емоции.
