Как да променим живота на детето си

От какво зависи успехът на вашето дете в училище и в живота?
Има ли ключ за отключване на неговото желание за развитие и учене?

Според психоложката от Станфордския университет Карол Дуек отговорите на тези въпроси се крият в откритите от нея две основни житейски нагласи – фиксираната нагласа и нагласата за растеж. От ранна детска възраст хората проявяват една от двете.

Каква е разликата между тях?

Децата с фиксирана нагласа:

*приемат, че имат определено количество качества и способности, което не може да бъде променено;

*избират да правят лесни и познати задачи, с които могат да се справят и отказват нови предизвикателни задания, защото се притесняват, че може да не се справят с новите и по този начин качествата и уменията им ще бъдат поставени под въпрос;

*са възприемчиви за информация отнасяща се към настоящите им способности и постигнати резултати на дадена задача и пренебрегват информацията, която би могла да им помогне в научаването на нещо ново и обогатяването на способностите им;

*aко са допуснали грешка, не желаят да чуят верния отговор, защото вече са се провалили;

*искат да са сигурни, че ще успеят, за да изглеждат умни;

*проявяват глад за одобрение и страх от отхвърляне.

За тях:

– успехът е свързан с това да докажат, че са умни и талантливи;

– провалът се преживява като спънка, която показва липсата на качества и умения;

– усилието е лошо нещо, защото както провалът, показва, че не сa достатъчно умни и талантливи.

Децата с нагласа за растеж:

*вярват, че качествата и способностите, с които разполагат в настоящето, са само началната точка на развитието им и могат да бъдат култивирани чрез полагане на усилия, упражнения и придобиване на опит;

*чудят се как така някой ще иска да реши същия пъзел повторно, след като няма да научи нещо ново;

*възприемчиви са за информация, помагаща им да разширят познанията и уменията им, независимо дали са познали или не верния отговор; техният приоритет е ученето, а не капана – успех или провал;

*искат да се развиват, защото тяхното определение за успех е “да ставаш по-умен”;

*90% от изследваните ученици с нагласа за растеж приемат ново, по-сложно задание;

*в ситуации на провал не се обезкуражават, защото не се възприемат като провалили се, а като учещи се.

За тях:

– успехът е в научаването и развиването на нещо ново, в усъвършенстването;

– провалът е в това да не се развиваш, да не се протегнеш към нещата, които цениш, да не оползотворяваш потенциала си;

– усилието е това, което те прави умен или талантлив.

Как да развием нагласа за растеж у детето си?

1. Да го хвалим умно

Да се фокусираме върху полаганите от него усилия, а не върху настоящите способности и умения. Да поощряваме предприетите действия, съпътстващия резултатите и използваната от него стратегия. По този начин развиваме у него качества като постоянство и упоритост, както и проява на усърдност и старание. Повишаваме ангажираността му към образователния процес, желанието му да научава нови неща и да се усъвършенства.

Изследванията показват, че похвалата насочена към уменията и способностите стимулира и подсилва фиксираната нагласа. Докато похвалата насочена към положените усилия подсилва нагласата за растеж.

При по-трудни задачи, на които учениците не се справят толкова добре, децата, хваени за уменията им, си мислят, че в крайна сметка не са умни и талантливи, защото ако успехът показва, че те са умни, всичко по-малко от успех показва липсата на качества.

За децата, хвалени за положените усилия, трудността е просто показател, че трябва да положат повече усилия, а не знак за провал или за слаб интелект. Те показват и повишено представяне при по-сложните проблеми, докато първите показват все по-лоши резултати.

2. Да променим представата му за усилията

Да обясним на детето, че когато полага усилия и нещо му е трудно, не значи, че не е достатъчно умно и способно. Точно обратното – когато полага усилия и се упражнява, в мозъка му се създават нови невронни връзки, които го правят по-умно и повишават качествата и способностите му.

Проведените изследвания на резултатите от промяна на нагласата към усилията показват, че академичното представяне на учениците многократно се повишава!

Да променим нагласата на детето спрямо усилията и да му обясним, че те са знак за “поумняване” е най-лесното и ефективно нещо, което изцяло ще промени живота му. Така ще го мотивираме да бъде любознателно и ще го насочим към разкриване на потенциала си.Развиването на нагласа за растеж ще го предпази от това да търси постоянно одобрение и да се съмнява в способностите си. Вместо чувство на несигурност и страх от провал, ще преживява удовлетворението от това да се развива и да учи през целия си живот.

Този материал е любезно предоставен от www.HighViewArt.com – сайт за визуална култура