Всеки родител иска детето му правилно да се ориентира в различните ситуации, в които попада. Да разпознава кога нещо е проблем, но и да може да поема само инициатива и да намира решението на този проблем. Традиционната родителска практика обаче показва, че родителите винаги са готови да разрешат проблема вместо детето.
Методи от типа на това да дадем време на детето, за да размисли и осъзнае същността на проблема като го наказваме поставят проблема в ръцете на родителя, за детето проблема е разрешен, с постановяване на наказанието му. Това поставя родителя в позицията на надзирател, а детето няма как да се научи да разрешава само проблемите си и да поправя грешките си.
Проблемът трябва да бъде оставен в ръцете на този, на когото принадлежи, т.е. на детето. Ако постоянно вземаме инициативата за разрешаване на проблемите, с които детето ни се сблъсква, то няма как да се научи да се справя само и ще търси постоянно родителска подкрепа.
Следващите четири въпроса могат да бъдат задавани на детето винаги когато възникне проблем или сложна ситуация, с цел то да може да се справя само с различни задачи и проблеми, вместо да очаква наказание или да разчита на решение от родител.
Какво те накара да направиш това?
Този въпрос подбужда децата да се замислят каква връзка има между заобикалящата ги среда и техните действия. „Какво те накара да удариш сестра си?“, „Какво причини лошия ти успех този срок?“, „Какво те накара да оставиш в стаята си пълна бъркотия?“. С подобни въпроси искаме да накараме децата да се замислят върху това, кой е първоизточникът на проблема и какъв е ефекта от действията им, разбирането им и как чувствата влияят върху тяхното поведение, така че да могат да се научат да правят по-добрия избор в даден момент.
Откъде произлиза твоят избор?
Този въпрос от една страна учи децата на това, че тяхното поведение е винаги плод на избор, който те правят (без значение, дали е имало провокация или не) и изграждат съпричастност, защото започват да обръщат внимание на това какви са последствията от техните избори и как те влияят на околните. „Погледни лицето на сестра си. Как мислиш, че се е почувствала тя от това, че я удряш? Как ти се чувстваш от това?“, „Щеше ли да изгубиш бейзболната си ръкавица, ако държеше всичко на мястото му?“, „Когато не изпълняваш задълженията си, как мислиш че това ще подейства на останалите членове от семейството?“. Целта е да помогнем на децата да вникнат в действията си и последствията от тях за околните, а не само да се назидаваме и поучаваме.
Какво би направил по различен начин?
Този въпрос може да предизвика водопад от по-добри възможности, които децата да открият сами или с помощта на родителя.
– Какво те накара да бутнеш брат си?
– Той ми взе играчката и се ядосах.
– А откъде ти дойде идеята да го бутнеш?
– Той плаче.
– Да, той плаче, защото ти го нарани и го направи тъжен. Какво би направил по различен начин?
– Не знам.
– Нека помислим върху това. Можеше да ме помолиш за помощ, когато той ти взе играчката. Можеше да избереш да му оставиш играчката, за да си поиграе малко той, а ти да избереш друга играчка за себе си. Можеше да поемеш дълбоко въздух и до го помолиш да ти я върне. Какво би избрал да направиш следващия път?
Как ще поправиш това?
Този въпрос поставя отговорността за разрешаване на проблема изцяло върху плещите на детето. Все едно е да кажете на детето: „Аз няма са поправя това, ако те изпратя в стаята. Няма да поправя това, ако ти взема телефона. Ти ще трябва да го поправиш сам сега.“
Лесно е да даваме време и да поправяме грешки, но е трудно да отгледаме отговорни хора. А отговорност се учи само с отговорност.
По време на разговора, дайте съвет на детето си какво би могла да направи по различен начин. Когато избере по-добра възможност за следващия път, можете да кажете: „Добре. Следващият път, когато брат ти ти вземе играчката няма да го блъскаш. Ще поискаш помощ. Сега защото го бутна, той е разтроен. Как мислиш да поправиш това?“. Тази стъпка учи детето на много важни умения като това да си поправят взаимоотношенията и да бъдат удовлетворени и двете страни, което изгражда съпричастност, а също и по-дълги и здрави връзки. Възможността децата да отговарят и поправят грешките си ще ги научи също така на увереност и отговорност.
Най-хубавото е, че след повтаряне на този процес няколко пъти, децата разбират, че е много по-лесно да помислиш за поведението си преди да действаш, отколкото да поправяш грешките си след това. Но въпреки всичко, дори и най-отговорните деца (и възрастни) понякога правят грешки и това да знаят как да ги поправят и да разрешат проблемите си е умение, с което едно дете е хубаво да израсне от най-ранна възраст.
Източник: www.creativechild.com
