Как да общувате по-ефективно с детето си: втора част
Първата част на статият можете да прочетете тук.
Подсилете посланието си
Често помага, ако последвате устното си изявление с няколко други послания, оосбено ако се опитвате да откажете детето от силно погълнало го занимание Кажете му нещо като „Време е за лягане!“ и подайте визуален сигнал, например включване и изключване на лампата няколко пъти; физически сигнал – сложете ръка на рамото му, нежно привличайки вниманието му от куклите и към себе си; демонстрация, например оправяне на леглото, потупване на възглавницата…
Давайте предупреждения
Дайте на детето малко време аванс, преди да настъпи голяма промяна, особено ако е заето със забавна игра. Преди да сте готови да напуснете къщата, кажете „Тръгваме след 5 минути. Когато те повикам, трябва да оставиш боичките и да си измиеш ръцете“.
Давайте реалистични иснтрукции – и ги правете забавни
„Ако кажете на 2-годишно дете да си прибере играчките, то ще се огледа из стаята и ще каже „Шшшш!“, казва Лейдърман. „Давайте реалистични задачи, като например кажете „Хайде прибери жълтите кубчета“. След това можете да го превърнете в забавна игра: Хайде, сега пък прибери и сините кубчета.“
Мотивирайте
Изкрещяването на заповеди може и да донесе резултати, но никой няма да бъде особено доволен от това. Повечето деца реагират най-добре, когато се отнасяте към тях с известно чувство за хумор. Например, от време на време изпозлвайте смешен глас или песничка, за да кажете каквото искате. Превърнете в забавна мелодия „Хайде да си измиеш зъбите“, например.
Наблягайте на добрите страни на това, което искате от детето да направи, вместо на задължителната му страна. „Измий си зъбите и ще ти дам да си избереш коя пижама да облечеш“, а не „Трябва да си измиеш зъбите, иначе ще имаш кариеси“ или „Измий си зъбите ВЕДНАГА“. Похвалете го, когато е готово – „Благодаря, че ме послуша“.
Доброто отношение, чувството за хумор и доверието, които демонстрирате на детето си така, ще го накарат само да иска да ви слуша, защото ще знае, че го обичате и мислите, че е специално. Това е важна част от дори онези стратегии, които налагат да бъдем особено твърди.
Да давате директни, авторитетни инструкции не означава, че трябва да бъдете груби – тези послания са много по-ефективни, когато са придружени от прегръдка или просто усмивка. И детето разбира, че си заслужава да ви слуша.
Дайте примери за добро поведение
Детето ви ще бъде добър слушател, ако вижда, че и вие сте такъв. Създайте си навик да слушате, когато то ви говори, с уважението, което изисквате от него и което бихте оказали на всеки възрастен. Гледайте го, когато ви казва нещо, отговаряйте вежливо и го оставяйте да се изкаже, без да го прекъсвате, доколкото е възможно.
Макар и да звучи малко нереалистично, когато готвите, а малкото ви дете обикаля около вас в особено разговорливото си настроение, опитайте да не го избягвате и да не му обръщате гръб, докато говори. Както с толкова много други случаи, старата поговорка „Прави каквото казвам, не каквото правя“ няма никаква стойност, когато се опитвате да научите детето си да ви слуша.
Отбелязвайте, когато се държи добре
Колко често говорите с детето си за лошото му поведение? А вие бихте ли искали да слушате някой, който ви говори само за негативни неща? По-вероятно е детето да ви слуша, ако отбелязвате и случаите му на добро поведение „Прибра си куклите, както те помолих. Браво!“ или „Беше много внимателна с кученцето. Гордея се с теб!“. Постарайте се да го хвалите често и е много по-малко вероятно да ви обърне гръб, когато дойде време и за малко смъмряне.
1,730 преглеждания
