Как да надхитрим злоядото дете?
Всеки ден приготвяте по някоя нова рецепта, включвате в нея качествени продукти, богати на витамини и хранителни вещества, за да расте то здраво и силно. Полагате изключителни усилия и и старание в името на това храната да е вкусна, питателна и красиво поднесена и въпреки това, чинията остава недокосната или само небрежно разбъркана.
Хлапето ви е злоядо. Вече не помните кой точно му лепна този етикет, но и вие приехте, че е така, защото то наистина похапва колкото врабче и то все от онези „вредните храни“, дето се канят да наказват с по-високи цени. А вашите усилия да правите домашна храна с истински продукти остават недооценени.
Да, битката с детето, което не се храни според очаквания от родителите, и по-често от бабите, начин, обикновено бива определено като капризно, придирчиво и нервно. То няма начин да бъде убедено дори да докосне морковчетата, целината и доматите в пилешката яхния или в зеленчуковия гювеч. Зеленчуците буквално го ужасяват. Телешкият кебап е враг номер едно, а пържолата – битката е като тази при Ватерло. Единствено с мусаката постигате някакъв успех, но той обикновено е бързопреходен и се дължи основно на факта, че в нея месото е малко и ситно смляно, и присъстват картофите, макар и под съвсем не-любимата форма.
Една позната преди време все се притесняваше, че момиченцето й е твърде слабичко и грацилно и му приготвяше какви ли не засукани манджи, а тя все я питаше: „Мамо, защо не сготвиш най-накрая и нещо хубаво за вечеря, като пържени картофки, например.“
Често родителите и особено майките са силно притеснени, ако детето не желае да се храни с точно определените храни, в точно определен час и в точно определено количество.
Но, трябва ли?
Ако бебето или малкото дете, а и по-големите деца, не страдат от доказано заболяване, което е причина за намаления му апетит и това заболяване не налага специална диета, можете да пробвате следните прийоми, за да възбудите интереса на детето към храната:
1. Много майки допускат една основна грешка, приготвяйки храна, която основно те избират.
Ако детето вече е на възраст, в която да заяви своите предпочитания, попитайте го какво би искало да му приготвите или например вместо парче ябълка, нарязана и обелена от вас, му предложете да избере между цяла ябълка и цял банан. Това ще даде на детето възможността да избере един от двата плода. Проявите на злоядост понякога се дължат на вътрешна съпротива срещу правилата, които нямат нищо общо с физиологията и могат да се дължат на особености на характера.
2. Ангажирайте детето да участва в приготвянето на храната.
Дори да не показват интерес, децата в повечето случаи обичат да са в кухнята, докато се приготвя храната. Има голяма вероятност детето да си похапне повече от храна, която само е приготвило или да се нахрани, докато приготвяте храната, опитвайки от продуктите.
3. Ако детето поиска да опита храната с пръсти – позволете му.
Понякога да усети консистенцията действа успокояващо и страховете, че храната в чинията му е прекалено твърда или мека отпада и то е спокойно да се храни.
4. Придирчивите към храната деца обикновено обръщат голямо внимание на външния й вид.
Затова използвайте дребни кулинарни хитрини – придавайте й различни форми, наподобяващи анимационни герои, любими предмети или играчки, оцветявайте с безвредни хранителни бои пюретата и кремовете. Това ще разнообрази храната на външен вид и има голяма вероятност детето да я хареса и да си похапне от нея.
5. Някои деца не харесват определени зеленчуци и при вида им в чинията категорично отказват да се хранят.
Правете им пюрета като пасирате до възможно най-добра гладкост моркова, целината, лука, броколи-то и сервирайте като гарнитура.
6. Не се фиксирайте върху строго определен дневен режим на хранене пет пъти дневно.
По-добре вие се водете от желанията на детето си, отколкото да се опитвате да го храните под часовник.
7. Прекалено големите порции и препълнените чинии плашат малките деца.
По-добре предлагайте често малки порции, отколкото основни нарядко. В междинните хранения избягвайте снаксове чипсове, солети и бисквити. Вместо тях можете да нарязвате моркови, ябълки, карставички на тънки пръчици и да ги оставяте небрежно на достъпни за децата места. След време ще зебележите, че децата ще започнат все по-често да посягат към тях, особено ако пред очите им не са храни от типа „хапваш нещо, гълташ нищо“.
8. Въвеждайте новите храни в менюто на малкото дете постепенно.
Смесвайте новата храна с вече позната на вкус и постепенно увеличавайте количеството, докато достигнете до консумирането на новата храна в чист вид. Малките деца се плашат от новостите, в храненето също. Ако детето познава ябълката и банана, а вие се опитате да го заставите да изяде едно парче пъпеш, вероятно то ще откаже. Нормално е, защото пъпешът е непознат за него и макар да е много вкусен, детето няма как да знае това. Така че – търпение и постоянство.
9. Всеки родител трябва да е наясно, че няма как да научи детето си да яде целина или цвекло, ако той самият не ги харесва и не ги консумира.
Затова е важно детето да вижда, че му сервирате храните, които вие самите обичате да консумирате. Направете си експеримент и направете една малка порция, която да преповтаря вашата – вероятността усилията ви да се увенчаят с успех е повече от голяма. Децата правят това, което виждат, че правят родителите, а не това, което им казват, че трябва.
10. Забравете за пазарлъците.
Защото ако всеки път подкупвате детето си с бонбон, за да си изяде задушените моркови, то ще изгради устойчив модел и винаги ще очаква награда, което вероятно ще се прехвърли извън територията на храненето.
Когато у дома има злоядо и придирчиво към храната дете, родителите трябва да са много търпеливи и последователни. Ако някой от прилаганите методи даде положителен резултат, следвайте го без колебание.
Имайте предвид, че вашето злоядо и капризно дете едни ден може да се превърне в изтънчен и виртуозен кулинар, така че не го винете и не го насилвайте да се храни по „правилата“, които често самите ние като родители не знаем дали и доколко е нужно да спазваме.
Текст: Нели Терзиева
26,238 преглеждания
