Как да мотивираме детето?! – през погледа на логопеда

love_kids1

Част от логопедичната терапия засяга т.нар. артикулационни упражнения. Те представляват различни движения на езика и устните с цел тонизиране на мускулите и последващо по-лесно произнасяне на трудния за детето звук. Няма какво да се лъжем – за децата те са скучни и досадни. И въобще не ги интересува, че след два месеца „нещо си“ ще им е по-лесно.

Обикновено в рамките на сеанса, логопедът успява да приласкае детето с награди или интересни съпътстващи игри и то да направи артикулационната гимнастика. У дома обаче е различно. Обикновено няма време. Упражненията трябва да се направят „стегнато“ за 5-10 минути преди вечеря или преди тръгване за детската градина/училище. И точно тогава той/тя се запъва.

„Няма да ги правя.“

„Скучни/тъпи/досадни са.“

„Аз ги мога.“

„Нямат смисъл.“

„Отказвам се. Не ми пречи да не казвам правилно <Ш>, цял живот.“

***

Преди гнева пробвайте следните идеи, като задължително ги съобразите с характера на вашето дете.

*“Хайде да направим упражненията заедно и да се състезаваме кой ще ги направи по-добре.”

*”Хайде да ги направим и ще видиш колко по-силно ще смучеш от сламката/колко по-лесно ще дъвчеш дъвката.”

*”С тези упражнения, езикът ти бързо ще се научи да говори, както само един батко/една кака може. Ако твоята уста говори на бебешки, тогава всички ще те помислят за бебе, а не за батко/кака.“ Можете да споменете някое познато бебе или малко дете- „Ако твоята уста говори на бебешки, никой няма да разбира, както ти не разбираш Петя/Веско.“ (Забележете, че „устата говори“, а не „ти говориш“. Пазенето на достойнството на детето е абсолютен приоритет. Важното е да го научим да се грижи само за достойнството си).”

*”Хайде да ги направим само по един път, без да ги повтаряме.”

*”Добре. Нека днес не ги правим, но утре не се натъжавай като видиш, че езикът ти е по-слаб. (Ако детето ви се съгласи на този вариант, задължително на другия ден забележете, че езикът му е по-слаб. Например-„Ооо, ама много тихо ми говориш/бавно ядеш/защо така? Ауу ами да! Защото вчера не направихме упражненията! Повече не трябва да пропускаме!).”

*”Добре, не ги прави, но ще трябва да обясниш на … /името на логопеда/, защо не си ги правил/а. (В този случай е добре, без знанието на детето да се обадите на терапевта и да разкажете какво се случва. Така заедно ще измислите план за мотивация на детето).”

При по-големи деца – от 6-7 години нагоре е много удачно да обясните,че хора с говорни нарушения не могат да практикуват редица професии. За певците, актьорите, водещите, журналистите, учителите, адвокатите и т.н. е задължителен безупречен говор. Обикновено след изречението “Ти прецени дали ще ти трябва добър говор за твоята професия.” детето се съгласява и започва да се пазари по по-мек начин.

Важно е награди, подкупи, насилие, порицания, дори и обиди, да не присъстват в тази дейност. Тъй като става въпрос за развитие на собствено качество – добър и правилен говор, то трябва да стане на база лично желание и мотивация на детето. В противен случай рискувате, когато порасне, детето ви да не предприема самостоятелни действия и в работата, и в личния живот, защото не получава поощрение, награда или порицание.

*Макар да насочвам вниманието си към логопедичната терапия, тези похвати (с различни думи, спрямо контекста) можете да използвате за всяка ситуация, в която детето трябва да положи съзнателни усилия.

Този материал ни беше любезно предоставен от: