Имах друга идея за заглавието на тази статия – „Бяс 1 и Бяс 2 отиват на море“, но този кратък диалог рЕзко се превърна в лайтмотив на цялата ни морска ваканция, така че нямаше как да е друго. Историята: седим си „кротко“ в един ресторант на морето три семейства с 5 деца, 3 от които на по 5 години и 2 на по 2 години и идват некви сърдити тийнеджърки да се оплакват, че сектата от 5 им разваляли играта. Застават душичките и питат възпитано: „Извинявайте, тези деца ваши ли са?“ и изненада: 6 от 6-мата родители на масата отговарят в един глас напълно непоколебимо: „НЕ“. Ама това беше после, първите дни не бяхме такава голяма компания. 🙂
Много беше хубаво на морето. Катунът тръгна очаквано в 7 сутринта, вместо планирано в 5 и бяхме натъпкали в колата само: един огромен куфар, две малки куфарчета с колела – единият калинка, другият тигър, една голяма торба с хавлии, една голяма торба с надуваеми пояси, фламинго, кола, три лопатки, две гребла, чанта с лекарства и козметика с брой артикули колкото на малка квартална аптека, раница с лаптоп и дрехи за преобличане по пътя, моливи и блокче А4, торба със семейство барбита – смесен брак между барби младоженец и чернокожа барби, с две дъщери, една от която мулатка, а другата елф, два мотора, една кола, плюшена панда, плетен лилав жираф и плюшена маймуна, още една раница с лаптоп, фотоапарат и средства за оцеляване, торба със сандвичи за из път, касетка с базови хранителни стоки за живеене в апартамент в продължение на 12 дни, а именно джин, тоник, бяло вино, макарони, сол, нескафе, бъркалка за фрапе и две кисели млека, дамска чанта, памперси, мокри кърпи и май e това… Радвам се, че мъжът ми е израснал в ерата на играта Тетрис, така че всичко беше успешно натоварено и даже можеше да вижда в задното огледало, докато шофира. 😀
На плажа също беше много хубаво, обяснявах на Лилия, че не трябва да пикае в морето, а в тоалетната, докато брат й търчеше по пишка в радиус от 3 метра от чадъра и маркираше пясъка като малко кученце. Първият ден отидохме на плаж в 12, регистрирах си първото сядане на шезлонга в 14 часа и то съвсем случайно. Началото беше трудно, двама родители с две деца – единият иска в басейна, другият на люлката, а ние плащаме 30 кинта за чадър и два шезлонга. Трябва да подпомагаме българския туризъм, науе?!
Даниел не си спомняше, че вече е виждал морето и като го питахме дали ще ходим на море, казваше „не“ доста категорично. Но щом го видяяяяяя… „да се мокримЕЕЕ, искам мокримееее в моретоооооо“, а когато бяхме в апартамента, а не на плажа, искаше само да кеси на балкона и да го гледа… Сигурна съм, че остана влюбен. Бяха прекрасни 5 дни с наситен социален живот преди да дойде моментът за дълго чакано гости и тръгване посока Южното Черноморие и Даниел да се събуди с варицела. Всичко по план, сама дето планът НЕ включваше да прилича на прокажен… особено в лицето… Но, да, той няма как да се отърве от женско внимание – или ще го гледат, щот е красив като майка си или щот чумата го е тръшнала… Няма празно…
Хубавото е, че останалите три деца, с чиито семейства имахме среща на юг, бяха тъкмо изкарали варицелата, та си спретнахме едно чумаво море без угризения. Все още не прилича на нищо, взела съм му 15 мазила, че нали тряя е хубав:) Иначе винаги можем да блеснем с него в компания, защото знае, че децата не пият „бира“, а майките пият „джин“, след което започва да пищи и да се тръшка в което и да е заведение, че иска бира и цялото първо добро впечатление отива по дяволите.
Но затова пък Лилия настояваше да си облича бална рокля с пухкаво болеро и блестяща диадема, защото отива на плаж с Ивчо, а „Ивчо, мамо, е много красив“. Тя, определено го умее това с първото впечатление. След това става ясно, че ще се жени за Влади в Париж, Боби й е просто гадже, ама няма да казваме на Влади, а Ивчо…ех, той просто е много красив. 😀
Ивчо остана във Варна, а ние събрахме чумавата дружинка в Поморие. Големите в една група в детската градина, а малките в една група в яслата. По цял ден заедно в градината и по цяла вечер заедно на детската площадка…е, тогава вече започна същинският бяс. Лилия мъкне огромно фламинго, Виктория мъкне огромен еднорог, банските се сменят със скорост 3 на всеки 20 минути, защото по тях има пясък, морето е мокро или не си отива на диадемата, фламингото или сладоледа… Ники често е сърдит заради изолация от момичешките игри, а те двете се карат помежду си, защото Лилия вярва, че ако Дани и Криси (сестричката на Вики) се оженят, Криси ще й стане автоматично сестрата, за която мечтае, но Вики не иска да дели сестра си с никого на този етап. Криси, пък, ходи да прегръща пъпчивия Даниел и да го гали – поне тяхната любов е истинска, щом го обича, въпреки че изглежда потресаващо и се насира в банския… разбира се, само в белия, тип гащеризон. 😀
Социалният живот беше ограничен до чумавата дружинка, а към всички приятели, с които искахме да се видим първият въпрос беше: а вие карали ли сте варицела?! Допълнително финиширах със счупен телефон, изпуснах да отида на волейбол и цъфнах 5 дни по-рано, но кой ти обръща внимание на тези неща…
Най-хубавото на нашето море беше, че го споделихме със супер яки хора и децата останаха мега щастливи. Това, че аз отслабнах ментално и тръгнах на работа с 200 са некви подробности:) Догодина пак: още по-цветно, шумно и весело и ако може без чуми, но също с маргарити, апероли, яздене на коне, виенски колела, пиратски кораби, слънце, вода и добра компания:)!
Още забавни истории от Maria Y можете да прочетете ТУК.
(Текстът се публикува без редакторска намеса)
