Изгонени от час (стихотворение)
Петя Дубарова
06.05.1977
Изгониха ни – бяхме невъзможни.
Смехът ни бе решил да ни е враг –
избухна между тестовете сложни,
разрошен и подкупващ. Даже как
завързваше добрите химикалки
с невидими конци, вълнуващ, син
и смеехме се просто не разбрали,
че не е лодка синият ни чин,
че и часовникът не е палячо
със смешен нос – голямата стрелка.
И чакахме звънеца ни – тръбача
(сами си го нарекохме така).
Но строгият учител не усети
красивото на пъстрия ни смях,
приел ни в свойта алена планета,
далеч от всякаква тъга и страх.
Изгони ни – ний бяхме невъзможни.
Но в дните, в тебеширен прах,
в контролните, объркани и сложни,
аз пазя спомена за този смях!
3,883 преглеждания
