Историята за щастливото детство на Щери, отраснала в SOS Приемно семейство, продължава и минава по пътя на Сантяго през Португалия – странстването, за което обещахме да ви разкажем в миналата публикация.
Камино е изживяване, което не може да се опише с няколко думи, особено ако трябва да разкажеш за него на хора, които не са го преживели. Веднъж извървял Камино, усещаш как енергията на това пътуване не само не избледнява, но и става все по-силна с времето. И преди да се усетиш, тази енергията така те е завладяла, че на теб не ти остава нищо друго, освен да последваш сърцето си и да се върнеш отново на Камино.
И ето моето второ Камино, четири години по-късно. Този път, обаче, е още по-специален, защото поемам на път с приятелите, които срещнах през 2014 г. на Камино де Франс. Виждаме се за първи път след толкова години и аз разбирам какво е приятелството -истинското и пълноценното приятелство. За него километри не съществуват!
Времето променя! Най-вече теб! И няма как да не знаеш, че този път ще бъде различно. И то беше… Този път имах времето да вървя спокойно и да се наслаждавам на природата повече от всякога. Когато се отвориш за тази красота, някак си на душата ти става по-леко. Даваш възможност на Човека в теб да търси, да вярва и да се учи! Да търси истината, да вярва в доброто, да се учи да живее.
Камино е време, в което да търсиш. Време да оцениш всичко, което имаш. Време да повярваш, че го дължиш на себе си. И да си благодариш за това, което си ! Време, което те учи да не гледаш назад в миналото с надеждата да го промениш! Миналото е нещо, което просто трябва да приемеш! Животът е нещо, което ти се случва сега! И понеже човекът в теб е научил за бремето на болката, той я е приел. Затова сега може да продължи напред! Да си прости! АЗ си простих!
Камино е и време, в което научаваш най-тъжната истина – как забързан в динамичното ежедневие, забравяш да се радваш на малките неща и да казваш „благодаря “ и „обичам те“. В живота е така! Разбираш твърде късно, чак когато хората си заминат далеч от теб, че времето е безценен ресурс, който изглежда никой не знае как да използва пълноценно.
Камино е едно прекрасно усещане, което ти показва положителната страна на живота. Една паралелна реалност, която възпитава чрез физическата болка душата и сърцето да приемат и ценят радостта и спокойствието.
В приказките магията се призовава с три думи. В реалността перото е безсилно да я съживи. Но там, където думите не могат, сърцето винаги помага. А в моето сърце магията си има само едно име – Камино. Само една дума, а толкова много магия!
Като споменах за приказка се сетих, че всяка приказка разказва по една история. А на Камино всеки, който срещнеш, ти разказва своята история. Накрая си събрал толкова много истински истории, които оставят отпечатък в душата ти, че и цял живот няма да ти стигне да ги разкажеш.
Двете движещи сили в приказките са обичта и приятелството. Дали е съвпадение, колко много и от двете можеш да намериш по време на Камино? Не мисля! Камино е „предай нататък“. Усещаш го с цялата си същност. И лесно го доказваш. Просто правиш добро и то веднага ти се връща! Колко необичайно, нали? Всеки ден да виждаш добро, да правиш добро, и да ти се връща добро. Просто Камино!
И така, накрая винаги трябва да има поука, нали? Имаше! Камино ме накара да разбера, че посоката, по която бях поела, не беше най-добрата за мен. Даде ми спокойствието и баланса между тялото и душата. Никога няма да забравя как въпреки болката в коленете, пришките по краката и умората, волята на душата беше по-силна. Не се пречупих и не се отказах! Никога! Имаше момент, в който се чудех защо си причинявам тази физическа болка. Цялото ми тяло крещеше за почивка, но някаква сила ме подтикваше да вървя напред. Разбрах, че е имало защо. Това беше моята вътрешна борба, моето изпитание на вярата.
Приятели, Камино за мен е любов, докосване до истинските неща от живота, място, в което няма фалш и материалност. Камино ми даде вярата, че съществува едно по-добро място, в което има едни по-добри хора. Изводът може да бъде само един – Камино е начин на живот!
Благодаря на моите приятели Лин и Андреа, които бяха неотлъчно до мен в това пътуване и ме подкрепяха изцяло. Показаха ми, че истинската любов и приятелство не са мираж. Благодаря също и на моята приятелка Илария, която ми помогна да разбера, че въпреки ударите на съдбата, волята за живот не може да бъде пречупена. Напротив, тя може само да ни направи по-силни и по-смирени.
Благодаря ти, майко, че ме научи да бъда добър човек и да не забравям, че светът се основава на две основни неща – обич и доброта.
И не на последно място искам да кажа и едно БЛАГОДАРЯ ТИ, КАМИНО! Не само за всичко, което ми даде, но и за това, че нищо не ми взе!
Щерияна Петрова е израснала в приемно семейство в SOS Детско селище Трявна, което тази година става на 25 години.
