прочети още За качката и бибата
Оги е вече на 2 години и 4 месеца. Речникът му от ден на ден става все по-богат и по-богат. Прахосмукачката, която до вчера беше „качка”, вече е „пусмукачка”, за разлика от бетонобъркачката, която е „бетомукачка”. Що се отнася до ежедневния разговорен език, вече почти няма думи, които да не използва и да не знае значението им. С тази разлика, че граматиката му е малко странна, а словоредът – често наопаки.
Ето например някои особености на неговия речник: „Оги спи тук, а мама и тати спит там!”, „Тука има, а там не има”, „Баба пише с михималка” и т.н. Но още по-интересно е произношението му – като на човек, който говори с горещ картоф в устата, което безкрайно много ни забавлява!
Вчера бяхме на пързалка и като стигнахме до парка, аз го подканих да пишка, за да не се заиграе на пързалката и да свърши работата в гащичките, дори се опитах да му сваля панталоните, на което той енергично се съпротивляваше: „Не шъм шъгласен, не шъм шъгласен!”. Леля му се изненада и ме попита какво казва, а, когато й „преведох”, прихна да се смее!
Освен това е много наблюдателен и помни „като слонче” – някои неща така се запечатват в мозъчето му, че дори да ни се иска да не ги е чул или по-скоро да ги забрави, той ни напомня, че трябва да бъдем безкрайно внимателни: и в приказките, и в поведението си. Наскоро наш семеен приятел на празник си пийна повече и изглежда някой е изтървал някоя реплика по този повод, която антените на Оги са уловили, защото всеки път, когато го види, той му напомня, че „ е бил пияно”! Ние сме много сконфузени, но колкото и да се опитвам да му обяснявам, че така не се говори, той си знае своето!
Но още повече ни учудва със странната си логика понякога. Вече знаем, че от всичките „къщи”, където живее, най-хубаво е на вилата, защото там „баба е к’асива”. „К’асиви” са също и лелите му, но „най-к’асива”, разбира се, е мама!
Да, ама не винаги! Когато му се скара за нещо или случайно го плесне по дупето, еталонът му за Красота сякаш веднага се променя и той през сълзи започва да нарежда: „Мама не е к’асива, не е к’асива, не е к’асива!”. Това е то истински е(сте)тически критерий!
Едно от любимите занимания на Оги е да свири на пиано. И въпреки че кошът с играчки е пълен с музикални инструменти – две китари, йоника, ксилофон, барабани, дайре, маракаси и какво ли още не – нищо не може да се сравни с любовта му към пианото (истинското). При всеки удобен случай се намъква в стаята с пианото и се започва: „Бабо, мо’я те, отво’и му го, отво’и му го, отво’и му го!” – докато баба капитулира и „му го отвори”, след което продължава: „Бабо, дай му нотите, дай му нотите!” – „Ама защо са ти ноти бе, бабче?” – „Да сви’ам и да пеям!” – „А без ноти не можеш ли?” – „Ами, не знам какво да сви’ам!”.
И една забавна случка от днес: баба реже лук за манджата и си е сложила очилата, за да не плаче, а Оги в това време е на „самоподготовка” (който е бил в казарма, знае какво е!). По някое време пристига при мен и казва: „Бабо, заповядай един букет!”, и ми подава калъфа на очилата ми (той се отваря отгоре), пълен с моливи, линийки и пр. чертожни инструменти от работната маса на баба, при което аз изстивам и вместо да благодаря, му казвам: „А къде са ми очилата?” – защото това са трети чифт очила, които сменям, откакто той проходи. А той ми отговаря: „Ето ги, бе, бабоу!”, и сочи към носа ми. Е, не помня откога не бях се смяла така – на собствената си глупост…
Баба Петя
