Министерският съвет прие проект за решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.
В същото време политици, медии и отделни гласовити граждани в социалните мрежи поведоха кампания срещу присъединяването към Конвенцията. Предупреждават за страшни неща – „България узаконява третия пол“, задължаваме се да признаваме „хомосексуални бракове“, децата ще бъдат длъжни да учат за „травестизъм“ и т.н.
В следващите редове ще отговорим на всички въпроси и ще отделим пропагандата от фактите.
Каква е тази конвенция?
Документът е известен като Истанбулската конвенция, защото е договорен през 2011 г. в Истанбул. Конвенцията е подписана от 44 държави и Европейския съюз. Досега е ратифицирана от 28 държави. България подписа Конвенцията на 24 април 2016 г.
Истанбулската конвенция има за цел на първо място „да защитава жените от всички форми на насилие и да предотвратява, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие“. Сред другите описани цели на Конвенцията са „да допринася за премахване на всички форми на дискриминация, „да насърчава международното сътрудничество за премахване на насилието над жени и домашното насилие“ и т.н.
Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение, да определи или създаде един или повече официални органи, отговарящи за координацията, изпълнението, мониторинга и оценката на политиките и мерките за превенция и борба с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията.
Има ли трети пол?
Не. Думата „трети“ се споменава само два пъти в документа – и двата пъти става дума за „трети страни“.
В чл. 4 пише, че мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъдат осигурени без всякаква дискриминация,
„основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут“.
Това не означава, че страните по Конвенцията се задължават да узаконят някакъв „трети пол“, а че не могат да дискриминират по този признак.
А друг нов пол?
Конвенцията съдържа в самото си начало дефиниции на основните понятия – като „насилие над жени“, „домашно насилие“, „жертва“ и „пол“:
„Пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“.
Нищо не се въвежда и нищо не е задължително. Изразът „които определено общество смята за подходящи“ означава, че в една държава има едни норми, в друга държава има друга норми. И българското общество има свободата само да избере кои норми приема за подходящи. Това не става обаче с ратифицирането на Истанбулската конвенция.
Ще ходят ли транссексуални в тоалетни за „новия си пол“?
Темата за тоалетните, за добро или лошо, изобщо не е засегната в Конвенцията.
Ще станат ли гей браковете задължителни?
Не. Конвенцията не предвижда такова нещо. Думата „брак“ се използва само в контекста на „насилствени“ и „принудителни“ бракове. Документът предвижда защита на жертвите на насилствени и принудителни бракове.
Ще учат ли децата за „хомосексуализъм и травестизъм“?
Не, децата няма да учат точно за тези неща. Поне Конвенцията не ги задължава. Изборът отново е на България:
„Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола, взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените, основано на пола, и право на лична неприкосновеност, в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.
Важни са думите „където е подходящо“ и „съобразен с развиващите се възможности на учащите“.
Всеки транссексуален ли ще получава статут на бежанец?
Не. Става дума за насилието над жени:
„Страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, за да гарантират, че насилието над жени, основано на пола, може да бъде признато като форма на преследване по смисъла на член 1, А, параграф 2 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и като форма на сериозна вреда, която дава право на допълнителна/добавъчна закрила“.
Можете сами да си отговорите на всички въпроси, ако прочетете документа – той е достъпен на сайта на Съвета на Европа на български език.
