Имало едно време една прекрасна идея

Нека първо ви запозная с Ради Стамболов. Въпреки че бих искала всеки да се запознае с него така, както аз…
На едно бебешко парти на моя приятелка опитах един трюфел. След това още един, след това още един…след това диетата ми си тръгна жестоко обидена,
че съм я предала така лесно…след още един бонбон поисках да знам кой ги е правил!

След цели четири години се срещнах с този човек и се запознах с него.

От тогава всеки път, когато се срещнем, аз се убеждавам, че Ради  толкова много обича работата си и така сладко говори за нея, че ти се иска да я опиташ. Веднага.

Освен, че е невероятен готвач, сладкар и най-добрият майстор на трюфели, който аз познавам, той е собственик на известна сладкарска къща и вицепрезидент на Евро-Ток България. За да стигне дотук, започва с диплома от Колеж по туризъм във Варна, после  има доцентура по италианска кухня от Школа Албегиера Ди ресторанте Ди Серамацони, специализирал е също в Cafй Central Palais Ferstel във Виена, готвил е за 13 президенти на различни държави…има още информация, от която да се впечатлим, но, повярвайте, един трюфел е напълно достатъчен.

Не само заради натрупания опит Ради Стамболов винаги ми сервира по някоя и друга прекрасна идея! Точно това искам да ви предам нататък…

За розовия крем в метална купичка и защо не се научихме да обичаме храната в детската градина!

Аз имах голяма драма в детската градина заради проблем с кренвиршите, с жилавкото бяло пилешко месо, със супата и с леля Васка, която се стараеше да ми натъпче всичко в устата. Ужасна работа! Аз, която знам каква наслада носи добре приготвената храна, аз, която умея да се радвам на храната, бях злоядо дете и не исках да стъпя в детската градина, защото се страхувах от обяда… Помните ли какво хапвахте, когато бяхте в детската градина, или по-точно какво не искахте да хапнете?

Ради Стамболов: Неслучайно повечето от нас си спомнят с ужас кисела или малебито. Точно като в ресторант – човек си тръгва със спомена за сметката и за десерта. А когато става дума за деца, те искат добра презентация, искат атрактивност, те са впечатлителни и искат нещо да ги изненада.

Според мен няма злояди деца, а такива, които не са научени да обичат храната. Ако на едно дете се предложи да опита нещо, което не обича, но то е приготвено и презентирано добре, детето много бързо ще  разбере, че  много обича да яде точно това. Някой казва, че не обича банани, но защо пък така харесва банановия пай…защото е важно как е поднесено.

Дали децата обичат аспержи? Не ми се вярва. Ако обаче това е една атрактивно поднесена супа…Скоро правих презентация на различни видове супа пред дечица. Поднесох я пасирана, в шишенца и със сламка. Е, нямаше дете, което не си изпи супичката. Беше им интересно и различно!

Истината е, че когато си обичаш работата, ти я вършиш с чувство и тогава сервираш не храна, а емоция. Е, децата най-много обичат емоцията!

Те трябва да очакват момента, в който ще обядват, защото тогава ще се случи нещо интересно…

За добрите идеи и защо не сме пораснали за зеленчуците, от които трябваше да пораснем!

Моето дете мрази магданоза!
Моето не яде грах!|
Не мога да я накарам да хапне спаначена супа!
Всяка майка си има реплика по темата.
Моята дъщеря не обичаше чушки.

Нямаше начин да опита, докато не разиграхме в домашни условия шоуто Страх и тя получи изпитание да изяде тайнственото „нещо”, похлупено с купичка. Когато повдигна купичката, видя половин сурова, зелена чушка…и я изяде. Така прояде чушки. Само зелени. Само сурови.  Истината обаче е, че толкова често сме заети и уморени, че не  ни остават сили за креативност. Невинаги ни идват добрите идеи, с които да накараме детето да опита нещо и да го хареса и все разчитаме да се „излъже” да пробва заедно с другите деца в групата. Ние всъщност доста разчитаме на детската градина…

Ради Стамболов: Аз ще ти кажа какво направихме за детските градини.

В Евро-Ток много се занимаваме с децата и здравословното хранене и имахме идея какво трябва да се случи. Решихме да направим нещо пробно, защото, дори и да грешим, поне ще е ясно, че сме опитали. Ние направихме един пилотен проект с 19-то ОДЗ в София и в продължение на един месец им готвехме в Гранд Хотел София храна за всички деца и за техните родители! Включихме и родителите, за да имат поглед и да знаят с какво според нас трябва да се хранят техните деца. Готвехме в хотела, след това храната се закарваше в детската градина, всичко беше направено на кетърингов принцип.

 

Един път в седмицата имаше риба, един път в месеца тази риба беше сьомга. И, естествено, децата бяха силно впечатлени от разнообразието на тази храна. Тя беше много добре подготвена и поднесена. Ние показахме как с едно място, централизирано за всеки район, може да се готви разнообразно и много здравословно. При това без да се повишава цената.

Първо, пазарува се по-голямо количество продукти  за едно място, обяснено простичко – едно е да купиш голям чувал картофи, друго е да купиш по едно малко чувалче за всяко отделно място.
Второ – не е нужно във всяка детска градина да има по три лелки, които да готвят. На определеното място може да има по трима души персонал, които са  обучени да приготвят ежедневно храната за всички ОДЗ-та в съответния район.  Дори и да се оскъпи леко заради по-качествените продукти, няма да бъде повече от 10%. На това ще е съгласна всяка майка. Всяка би искала детето й да се храни разнообразно, здравословно и качествено!  Ние дадохме идея за окрупняване на цялото производство.

Кметът на район Триадица хареса този модел и реши в 7-мо ОДЗ да направи общинска структура, защото такава беше и нашата цел. И така, в  7-мо ОДЗ направихме кухня-майка, оборудваха я, ние обучихме хора като показахме как може да се готви вакуумно, нискотемпературно… В момента тази кухня храни три детски градини на кетърингов принцип. Страшно много се хареса това и на Столична община и те казаха, че ще отпуснат пари, за да може това да се случи и на други места.

Отпуснаха 2 милиона лева! Това е една безкрайно голяма инвестиция.

И какво се случи?  Намесиха се някакви хора, забравиха за нас и накупиха битова техника – хладилници, печки…за детските градини, и си помислиха, че са изпълнили модела, които ние сме показали. Проектът се оказа работещ, но явно тук не сме дорасли да се преборим с лобита и доставчици…за голямо съжаление!!!

Защо не сме дорасли? Уж си изяждахме зеленчуците, от които голям се расте, а май не пораснахме достатъчно, за да имаме необходимост да ги консумираме  здравословно и красиво приготвени. Ето, появява се на пазара една добра идея. Ние я купуваме и след това… сготвяме я зле, с неподходящи подправки и с доста мазнина. Жалко. Не се получи. Ако имаше ясни правила и контрол, тази идея вече щеше да е сервирана по детските градини, а тези, които са се опитали да я провалят, щяха да са оставени…без десерт! 

 

Един вкусен ден в детската градина според Ради Стамболов

1. Първото важно нещо е качественият продукт. Второто е начинът на приготвяне, за да се запазят витамините и неговите свойства и за да могат децата да поемат всички необходими вещества от него. Трето – начинът на презентация, начинът, по който изглежда храната. Няма как да научим децата си на естетика, ако продължаваме да им сервираме в метални купички и чинийки. 

 2. Задължително пет хранения на ден трябва да има едно дете, за да се развива нормално. Пет хранения!

Закуска

Избягват се мекици, милинки…
Най-добре две препечени филийки с кашкавал. Хлябът е пълнозърнест с фибри. Сервирано с две резенчета домат и едно яйце.

Междинна закуска

Плод. Защо да не е киви…

Обяд

Супа
Салата айсберг с крутони и риба тон. Защо да не им я поднесем в картонена чинийка и с една гумена ръкавица, да си разбъркат и да си я изядат с ръчички? Само идея.
Хубави задушени зеленчуци или пък тиквички и моркови на скара с две парченца  медалионче телешко месо. Лимитирано като порция, за да не преяждат.
Нещо леко за десерт – кисело мляко със сладко от боровинки.

Следобедна закуска

Кроасан, прясно изпечен и разрязан с парченце гауда вътре. Като малък сандвич.

Вечеря у дома

Нещо леко, което мама приготвя. Хубаво е детето да хапва не по-късно от 19.30…по възможност.