Има ли детето място в спалнята на родителите?

Автор: Галя Даскалова,
психолог

Всички пристъпваме към родителските си задължения със съзнанието, че ще се лишим от малко сън. Но когато вашето бебче стане малко дете с всички специфични особености, които носи този статут, вече не е честно да продължавате да не си доспивате. Ако то не заспи или не иска да остане в леглото без вас, вероятно това ще става по-голям проблем с течение на времето.

„Не искам да спя сам/a!”
Когато, през ранното детство мъничето казва: „Не искам да спя сам/a!”, обикновено става въпрос просто за навик. Вие сте се превърнали в обект, чрез който детето прави преход към съня. В моята практика често ми се случва да коментираме с родители различни техники и механизми как да заспи детето спокойно в своето легло, без да ни привиква през пет минути. Истината е, че това е процес, който не се случва за една вечер и изисква подготовка и търпение от страна на родителите. Важно е да се изгради устойчив ритуал на заспиване и родителите да са последователни и единни в него. Друго важно условие е да се съобразите с прага на промяна на детето ви. Ако успеете да задържите позициите си, които печелите с всяка стъпка, скоро и вие, и детето, ще спите спокойно и по отделно през нощта.

Обърнете внимание на различните етапи на детството
Нерядко децата са част от спалнята на родителите, още по-зле — децата дори разделят родителската двойка на отделни легла, което в пъти повече усложнява процеса. Всички сме съгласни, че човешкият живот има определени етапи. По същата логика и детството има своето разделение със специфични особености и психо-физиологични промени. След третата – четвъртата година (нека уточня, че това са условни, доста разтегливи граници) децата започват постепенно да осъзнават половите различия, да харесват деца от противоположния пол, да различават себе си като момченца и момиченца, не само защото носят поли или панталони. Ендокринната система, образно казано, тества и отделя малко количество хормони. Ако в този период детето продължава да спи във вашето легло, тази ситуация има два не особено благоприятни аспекта.

От една страна авторитета ви страда и детето се чувства объркано и несигурно. Как става това?
През деня вие сте този, който задава границите и правилата; този, към който детето се обръща за помощ в труден момент; най-общо казано – този, чиито стъпки следва детето, защото знае къде отива – защото сте авторитетът. А в същото време вечер си лягате в едно легло, т.е. сте партньори, защото партньорите спят в едно легло, нали? Това двойно послание, което давате на детето си го обърква, кара го да се чувства неспокойно. За да се справят с това вътрешно напрежение, малчуганите имат богат арсенал от механизми. Когато при мен дойдат родители с оплакване, че детето им се опитва да „командва парада” или пък е прекомерно неспокойни и неуверени, първото нещо, което питам е „Къде спи детето?”. Родителите са изненадани от въпроса ми, но пък отговорът им в повечето случаи не е изненада за мен. Родителите съвсем несъзнателно натоварват децата си с роля, за която малчуганите изобщо не са готови.

Фазата на Едиповия или Електриния комплекс
От друга страна това е периода, в който „Тате е моят принц и аз съм влюбена в него!” за момиченцата или „Мама е моята принцеса и аз съм влюбен в нея!” за момченцата. Този период е белязан с напрежение и конфронтация с родителя от противоположния пол. Палитрата от прояви е доста богата – от явна ревност и опит да разделя родителите, през детски неврози, до дискретни знаци в игрите или рисунките на детето, които ни показват, че то минава през фазата на Едиповия или Електриния комплекс. Начина, по който детето премине през този период, е определящ за начина, по който оттук насетне ще се свързва с индивид от противоположния пол като възрастен. Сами разбирате, че ако детето спи във вашата спалня вие сами възпрепятствате излизането от тази емоционално напрегната ситуация и давате храна на неосъзнатите процеси и фантазии. Спалнята е мястото на интимността, а интимността е нещо, което се случва между драма, тя е тайна. Допускането на трети в тази тайна я девалвира. А когато този трети е детето, следва низ от обърканост напрежение и на пръв поглед необясними реакции.

За да може детето плавно да премине през този период и да преработи напрежението е много важна еднополовата връзка в семейството, т.е. момчетата да станат приятелки с бащите, а майките да се сближат с дъщерите си.

Нерядко в практиката ми се е случвало родителите да идват притеснени, защото не знаят как „да изведат детето от спалнята си”. Но в много от тези случаи нещата са се случвали доста бързо и безболезнено, защото децата сами са били готови за това, но трябва все пак някои да им покаже пътя.

Галя Даскалова е магистър психолог, специалист по детско-юношеска психология. Тя има дългогодишен опит в работата с деца и фамилното консултиране, съветник е в няколко детски институции и води училища за родители.

За контакт: гр. София – кв. Манастирски ливади, бл.112,вх.А, ет.4, ап.23
тел. +357 888 611 872

Прочетете също:

Да спим с бебето – да, не, понякога?

Когато детето не иска да си ляга

За и против сън заедно с бебето