Игра, урок или и двете?
Изразът „ранно чуждоезиково обучение” все още кара много хора подозрително да повдигат вежди, особено когато се говори за възраст от годинка. Истината е, че все повече хора са наясно с ползите от втория език, но думата „учене” ги кара да поглеждат недоверчиво на това, което се случва в класната стая и да смятат, че е твърде рано да „обременяват” детето си с това. Макар че ранното чуждоезиково обучение е сериозна работа, преподавателят в класната стая за мъници не очаква от деца на 1, 2 или 3 годинки да седят мирно на масичките си и да се отнасят сериозно към това, което ще правят в час.
Обучението преминава под формата на игра, забавления, много песни и изработка на интересни “проекти”, по време на които всички използват чуждия език, за да направят нещо много интересно. Крехката възраст пък не позволява на децата да осъзнават разликата в езиците, което им осигурява допълнителен комфорт по време на часовете и така неусетно те започват да използват новия език като част от играта. Ето няколко практически примера за това как децата учат чужд език чрез игра.
В урокът с Али, Миа, Йоана и Ния, (всички на възраст 2+) учат думите за приборите, за да помагат на мама вкъщи. Момичетата сядат на масата и мис Мария раздава пластмасови вилици, лъжици и чинии: подава съответния прибор на детето и казва думата на английски. Докато вземат прибора и го поставят на масата пред себе си, децата повтарят думата, дори без учителката да настоява за това. Така постепенно на масата се оказват 4 сервирани комплекта. Учителката задава въпроси: “Yoana, where is your plate?” и Йоана показва с пръстче своята чиния. Мис Мария задава следващ въпрос: “Mia, show me your spoon”. Мия закачливо решава да покаже вилицата. Мис Мария се прави на силно изненадана и леко притеснена и казва ” Noo! This is not the spoon! Show me the spoon”, при което Миа избухва в смях и решава, че е забавно да се експериментира. Този път показва чинията. Мис Мария се хваща за главата, преструвайки се на силно обезпокоена: “Noo! This is not the spoon! Show me the spoon, Mia!” Миа продължава да се смее и тъй като на масата няма друг предмет, различен от това, което мис настоява да види, тя най-после показва лъжицата. Мис Мария вече е доволна.
След като по подобен начин като на игра препитва всяко дете за думичките, тя взема един леген и отново на английски моли всяко едно от тях да сложи вилицата, лъжицата и чинията в него. Децата внимателно слушат какво ще им каже и следят за правилното изпълнение, любопитни да разберат какво ще последва. Любопитството им нараства, когато учителката налива малко вода в легена и раздава гъби за миене на чинии на всяко дете в групата. “Let’s wash the dishes!”, казва тя като със същата гъба имитира миене на чинии. Децата моментално разбират за какво става дума. Изразът “wash the dishes” e вече ясен, ясна е и задачата. Още повече, че мис Мария разговаря с всеки: “Mia, you can wash the dishes! Bravo!”.
Малката Инес (3+) идва в клас за пети път. В предишния час групата е разучавала песничката за семейството, в която всеки член е представен от различно пръстче на ръчичката. Учителката пуска диска и Инес започва да се поклаща в такт с музиката, подготвила първото пръстче, за да го разклати щом в клипчето запеят „Daddy finger, daddy finger, where are you?” Пеейки, Инес успява да каже цялата фраза. Разбира се ако просто я помолим да ни я каже, няма да се получи, но с песничката всичко е различно. Инес казва много повече, отколкото майка й може да предположи!
Киара говори много. На 2 години и 1 месец е, а разказва цели истории с пръстче вдигнато във въздуха така, сякаш поучава слушащия. Малко от това, което казва се разбира, но лицето й е толкова изразително, че приковава слушателя в усилие да разбере за какво иде реч. Киара идва за втория си урок по английски. Влиза в стаята, настанява се до лаптопа и започва реч, от която мис Мария разбира само последната дума: „Hello”. Киара знае, че от лаптопа пускаме Hello Song, с която започва всеки урок. Песента й е любима и тя иска да я чуе – но всичко това става ясно след „превода” на майка й. Докато майката обяснява на учителката, Киара също внася пояснение: “Искам да пуснем едно hello!”. Желанието не търпи отлагане. Въпреки, че другите деца все още не са дошли, мис Мария пуска песента за Киара – може ли употребата на английска думичка едва след първия урок да не бъде възнаградена?!
Темата за цветовете е една от любимите на мъниците. Мис Мария я използва, за да накара децата да говорят на английски. Blue е любимият цвят за казване. Много по-лесно е от синьо! Покрай цветовете обаче има куп други забавни занимания, като рисуването с бои за пръсти. “Hands on experience” („Практическо занимание”), казва мис Мария докато раздава боичките на децата. Някой в групата се опитва да повтори „Hans on spience”. Учителката непрекъснато говори на английски, но често се случва някой да повтори именно фраза, която не е в плана за урока. Като напиример Филип, който смесва жълтата и синята боя и получава зелена. Мис е впечатлена и казва: “Bravo Philip! That’s early science! “ (Браво Филип! Това са първи стъпки в науката!), без да очаква той да разбере какво му казва тя. Смесването на боичките е нещо, което дори не е хрумнало на учителката да предложи на групата от деца на възраст 2 +. Но Филип явно не иска да чака докато стане на 5 и едва тогава да се занимае с подобни дейности. В същото време той е впечатлен от това, което му казва мис Мария и започва да повтаря „That’s early science!” всеки път, щом смеси други две боички. За учителката новият цвят не е от значение, важно е, че Филип казва цялата фраза правилно и в контекст. Разбрал е какво значи „първи стъпки в науката” – смесване на боичките. После мис Мария ще каже фразата отново, когато смеси течен сапун и вода, например, за да направи сапунени мехури, които децата да пукат с пръстче. Едновременно с играта, те неусетно започват да казват “Pop the bubble!” (Пукни балончето!), подскачайки около учителката, нетърпеливи за следващия балон. Това са първи стъпки в науката!
Материалът беше подготвен с помощта на: Чужди езици за мъници
www.maryeton.com
1,518 преглеждания
