И с близнаци е възможно!

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в бр. десет на сп. „Първите седем“

Един разказ за мама Надя и Татко Митко, мама Галя и татко Благо и техните двойки близнаци Дани, 
Косето, Ерик и Максим. Споделен от Надежда Крачунова, майка на Дани и Косето.

bliznatsi

„Разходките сред природата и положителната нагласа не след дълго дадоха резултат и на шега на майтап, и двете с братовчедка ми забременяхме с близнаци.“

С втората ми братовчедка Галя не бяхме общували почти от деца, въпреки че и двете живеем в София. По някое време обаче започнахме да се засичаме съвсем случайно на най-необичайни места. Последният път, например, в Банско. Те с Благо бяха тръгнали да катерят връх Вихрен, а ние с Митко щяхме да караме колела до х. Вихрен и оттам да се разходим пеша до близките езера и да поснимаме. Чистият въздух, разходките сред природата и положителната нагласа не след дълго дадоха резултат и на шега на майтап и двете с братовчедка ми забременяхме с близнаци. Не ни беше лесно – до вчера си бил на ски, на колело и в планината, а днес лягаш и така 9 месеца. Продължавахме да се движим, доколкото е възможно, но винаги с мярка и мисъл за бебоците.

Бях прилично бременна, когато Галя роди две прекрасни момченца – Ерик и Максим. Спомням си погачата им – беше лято, тя носеше ефирна блузка с тънки презрамки и само да се обадеше някое бебе, веднага го слагаше на гърда, продължавайки разговора си с гостите. Тогава не се замислях над кърменето, някак естествено знаех, че и аз ще кърмя. Галя, от своя страна, ми спестяваше трудностите, през които е преминала. Само стискаше палци да родя колкото е възможно по-късно. Е, това се случи, слава Богу, достатъчно късно. Закърмих и аз успешно, не без нейната огромна подкрепа и съвети.


bliznatsi

Малко след като ни изписаха, много се притеснявах дали едното ми бебче суче ефективно. Тогава братовчедка ми моментално се отзова – накърми го и установи, че няма абсолютно никакъв проблем. Аз пък кърмих едно от нейните момченца, за да разбера какво е усещането, когато всичко е наред със сученето.

Близнаците са двойна грижа, двойно багаж, двойно кърма, двойно изтощение… и десеторна радост, разбира се.

Но за съжаление, в безкрайния кръг от кърмене, памперси, детски сън и родителско безсъние, бях забравила да я усещам. Гостуването на другите близнаци много ни ободряваше. Оказа се възможно да се организира новогодишен купон с четири бебета – на по три и на по седем месеца.

Като си говорехме с Галя и Благо, стана ясно, че все повече ни се искаше отново да пътуваме. Още повече, че техните близнаци бяха родени пролетта, а през лятото, докато аз все още бях бременна, вече бяха ходили по планините с кенгура. Можехме да сме си компания, защото бяхме в едно и също положение и очакванията ни бяха еднакви. Беше ни ясно, че времето основно ще минава в грижи за бебетата, но поне ще сме на по-различно място, ще внесем малко разнообразие, ще подишаме въздух – идеално и за децата.


bliznatsi

И така, в събота и неделя се състезавахме чии близнаци ще спят до по-късно, а после се чувахме по телефона да измисляме къде ще ходим. Всъщност, понякога просто забождахме пръст на картата някъде близо до София, без някой от нас да познава мястото – като например язовир Пчелина – и тръгвахме. Еднодневните разходки прерастнаха в съботно-неделни екскурзии.

И така, храната си беше винаги с нас – стерилна, подходящо темперирана и достъпна с едно разкопчаване на блузата.

Не беше толкова трудно – малко организация, много багаж и универсалното средство за хранене, успокояване и приспиване на бебета – кърменето!

Братовчедка ми беше по-смела, вероятно защото вече беше минала по този път. Аз тепърва се отпусках да кърмя при всевъзможни условия и на всякакви места. Но нямаше как – иначе трябваше да си стоим вкъщи, а така имах нужда от разнообразие и дори малко приключение – а то с четири бебета никога не беше малко.

bliznatsi

Като си гледам снимките сега, си мисля колко луди сме били, с толкова малки бебета. Неслучайно, като седнехме в заведение да хапнем, целият персонал се завърташе покрай нас, отделяха ни място – чисто, да не се пуши, обслужваха ни с предимство. А ние първо си кърмехме децата и след това изяждахме завидни количества храна, на които персоналът се удивляваше.

 

bliznatsi

Пукали сме и сме сменяли гуми, слагали сме вериги, теглили сме се в снеговете, обърквали сме пътя, кърмили сме кой което бебе хване…

Спомням си на първата ни съвместна екскурзия как отидох на масаж (всяка близнашка майка познава болките в гърба), спокойна, че съм оставила децата, защото при нужда има кой да ги накърми.

Така се изтърколи зимата, после и пролетта – нямаше свободен ден, в който да не сме на някое пътешествие. Децата се чувстваха прекрасно навсякъде. Новата обстановка ги удивляваше и когато пристигнехме някъде, човек можеше да ги остави да откривателстват с часове, без да им чуе гласа.
Дали от чистия въздух или от многото нови впечатления, но спяха по много, дори и ние успявахме да се понаспим.

bliznatsi

Дойде лятото и вече нямаше как да пренебрегваме планината. Взехме си раници за носене на бебе и тръгнахме – Лозенска планина, Витоша, Рила. Мъжете носеха по-големите и по-тежки бебета на братовчедка ми, а ние с нея – моите. Беше лесно – кърмехме, преди да метнем бебетата в раниците, и после организирахме едновременно хранене по време на пътя, за да ни стигне все пак денят, защото, макар дълъг и летен, и той има край.

bliznatsi

Връщането ми в планината, толкова скоро след раждането на близнаците, надминаваше и най-смелите ми очаквания. Но ето, че се случи! Прекрасните гледки, кристалният въздух, снимането – едно от любимите ми занимания – всичко си го имаше отново, но вече го споделяхме и с децата, нищо че бяха още толкова малки. Няма да забравя какъв фурор предизвиквахме навсякъде, където се появявахме с раниците, особено по места, недостъпни по друг начин, освен пеша.

Хората ни спираха, за да се снимат с нас.

Спокойствието, което ни даваше кърменето, използвахме както за съвместни, така и за екскурзии, на които ходехме поотделно. Не мога да се меря с Галя по интересни места за кърмене, защото тя има опит дори в самолет на път за Анталия.

Моето най-необичайно място си остава кабинковият лифт за Алеко, когато качвахме децата на Черни връх.

bliznatsi

bliznatsi

Неусетно се изниза една година и весело отпразнувахме първите рождени дни.

Ако трябва да си направя равносметка – имало е и трудни моменти, но съм ги забравила.
Останали са ми снимките, хубавото настроение и многобройните приключения с братовчедите. Имаме и нови планове!

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Публикувано в: Споделено

4,387 преглеждания

Comments are closed.