Хрониките на една пандемия. С бебе. Част II-ра

Бесният оптимизъм

… Ако не беше снегът навън и смяната на часа, тази част можеше да продължи по-дълго. Но уви! То и Ливърпул можеха да станат шампиони, още два мача им трябваха, но явно света ще се затрие преди тоя отбор отново да вдигне титлата в Англия. Ма това една друга тема…

Та оптимизмът. След като стана ясно, че БАНАНИ и СВИНСКО за детето има, си отдъхнах. Все още не разрешавам на благоверния да яде от бананите, де, но поне не хвърлям мълниеносни погледи като се доближи до фруктиерата. Все пак там има и ябълки, а те са за общо ползване. Засега!

Освен това, приех ранното ставане на човечето като бонус. Буди се в 6 и 30, ставаме, пием кафе, оставяме го на баба му и правим , забележете – ТРЕНИРОВКА, братчи! Кога съм правила аз тренировка за последната година и половина, алоооу! Ма, ген. Мутафчийски, затваряйте я тая държава за поне 6 месеца, аз така ще взема плочки на корема да вържа!

През деня успяваме да работим. Имаме стриктно разграфена адженда, в която на щафетен принцип отглеждаме Мишо. 30 минути игри и закачки и поема следващият. А си се заблял, обаче, а гърмиш с още половин час. На републиканско може да се явим, толкоз сме бързи и прецизни в предаването. А Мишо си е 14 кг, не е като оная мизерна пръчица.

Някъде в обедната „почивка“, успявам да пусна прахосмукачка, да събера прането, да приспя малкото и аре пак пред компа. Даже и I want to break free си припявам, толкоз ми е хубаво! Само дето на визия почвам да го докарвам на Фреди, мустакът е наличен, макар и не толкова фрапантен, но пък не може всичко! Козметичните салони са затворени, минаваме на френския модел, ще бъдем изцяло натурални – complètement naturel (минато е през google translate , може да се оплачете там, ако не ви харесва преводът :D)

А най-хубавото е, че сексът ти е на една ръка разстояние, за онези, наврени в панелки от по 50кв., сигурно буквално е така. Аре, 20-годишните, които имат време за йога, книги и кво ли не по време на тази карантина, да завиждат! Ние с децата не тряба да ходим на срещи за секс. Ме-ме! Друг въпрос е кой иска да прави секс с подобие на Фреди, но пък в един момент разчитам на това, че друг избор нямааааа.

Иначе човечето научи половината азбука вече! Карантина явно е равно на brain boosting за дребните. На година и половина вече гордо сочи буквата „Б“ и казва : „Бириииииииииии“! Същински бащичко! Пеем песнички, четем книжки, което ми напомня да купя нови. На двете му любими вече довършва изреченията … Бих го приела като проява на някаква гениалност, но по-скоро е израз на еднообразието, което цари у нас откъм литература за деца! Но пък той си е виновен, да не е късал всичко с ентусиама на студент първокурсник в чалготека.

В общи линии се обогатяваме духовно, интелектуално, та и физически по време на карантината! Един бърз пазар за самобръсначка и всичко ще е 6!

Оптимизъм му е майката, да знаете! И добри гени, които евентуално да са ви дарили с бърз метаболизъм и малко окосмяване!

П.П. Честити 11 месеца, Мони <3 Майка ти да не си мисли, че ще й се размине, дори за годинката да си закотвен у дома, ще трябва да черпите Мишо едно кило банани!