Глава първа
Седмица първа (Приемането)
Извънредното положение ме хвана да пристъпвам на пръсти, едва, едва, с лекота в душата, че след ГOДИИИИИИИИИИИНА и ПОЛОВИНА майчинство най-накрая ще обядвам седнала. И ще водя разговор с хора с ръст над 86 см.
На 16-ти март трябваше да е първият ми работен ден. Да си седна в малкото, гадно Daihatsu, чиято лампа за двигателя свети от преди да родя, да си пусна сутрешното шоу на Митко Павлов по радиото (човек, ако оцелея след тая пандемия, ще те поканя на обяд, да знаеш!!), да си пея зад волана и да се надявам японската брaкма да не ме остави по пътя.
ТЦ! Ми каза и съдбата, и вселената, и ген. Мутафчийски.
Не знам, дали сте гледали филмът Split на М. Найт Шаямалан, но в тази първа седмица на извънредното положение имах усещането, че наистина има поне 7 различни личности, които обитават тялото ми!
Аз: Да му се …. Отиде яслата. Пак сме си с хлапето.
Аз 1: Кеееееф! Без повече укорителни погледи и коментари, че си оставям невръстното дете на ясла и не си го гледам до 2 години! Ще го гледам поне до 5!
Аз 2: Дадох 580 лв. за тъпата ясла. За 4 дни! Искам на работа!
Аз 3: Мъж, марш да купуваш месо и да слагаш във фризера!
Аз 4: Оф, откачам. Храна има. По тИлИвизора го казаха. За 2 години има храна!
Аз 5: Меркел е казала, че това може да се проточи две години. Петьооооооо, 10 кила свинско! Веднага!
Аз 6: И да не пипаш на детето бананите. Тва е вносна стока!
Аз 7: Я, детето каза нова дума! Светът е чудесен.
Ако не ми се пръсне главата или не бъда институционализирана, смятам следващата седмица да я посветя изцяло на мисли, свързани с това: Как да забавляваш детето, като междувременно готвиш и работиш. И не убиваш половинката си.
П.П. Надявам сe „Хрониките на една пандемия. С бебе.“ да не достига обем като „Война и Мир“.
П.П.П. Гушнете хлапето, наистина е чудесен фактът, че в момента имаме цялото време, за да сме с децата си!
Автор: Ясена Врачева
