Погледнато реално животът на повечето майки в по-голямата си част минава в кухнята, в приготвянето на разнообразна храна за семейството и най-вече за децата. Наред с приготвянето на храната за трите основни хранения, майките непрекъснато мислят за най-различни малки „походни“ закуски, с които са пълни чантите им по време на разходки или докато са на пазар с малките. Така обикновено те обезпечават спокойствието си, ако случайно някое от децата огладнее в неподходящ момент, на неподходящо място, но този подход има и негативна страна и тя се изразява в нежеланието на децата да се хранят с храната, приготвена за основните хранения.
Логично. Ако дъвчат непрекъснато различни барчета, солети, ядки и гранулирани храни, те просто няма кога да огладнеят. Освен това те свикват със сухите храни и рядко им харесва меню, което включва салата, супа и готвено. Тази придирчивост често води до еднообразно хранене с полуфабрикати, които съдържат много консерванти, подобрители и оцветители.
Особено тежко е положението на вечеря.
Освен, че децата вероятно ще са преяли с храни, предназначени за „похапване“, вечер те са уморени и изнервени, което се отразява и на апетита им. Понякога децата дори не желаят да седнат на масата с родителите си, но пък са готови да продължат да се тъпчат със снакс, чипс, солети, бисквити и готови плодове сокове. Този избор за тях е и по-лесен, просто отварят вратата на някое шкафче, пълно с лакомства и всичко е на разположение, а наред с това зяпането в телевизора може да продължи.
За да се промени ситуацията е достатъчно да въведем едно съвсем лесно за изпълнение правило. Нужно е да преустановим непрекъснатото подаване на храна през деня, извън основните хранения. За да се установи новото правило е нужно да мине известен период от време, но децата имат способността бързо да се адаптират към новостите правила, така че – малко търпение от страна на родителите и нещата потръгват, а и няма да се случи нищо фатално, ако понякога останат малко гладни.
Напълно погрешно е да смятаме, че ако детето не приема допълнителни закуски, това ще се отрази на растежа и развитието му. Точно обратното, успеем ли да сведем тези хранения до минимум или да ги премахнем изцяло, децата ще започнат да се хранят далеч по-пълноценно, приемайки домашно приготвена храна като супи и готвени ястия, каквито повечето майки предлагат на семействата си на обяд или вечеря.
Тази елементарна рутина може да промени навиците на цялото семейство, а децата скоро след премахването на междинните закуски ще престанат да се оплакват постоянно, че са гладни. Реално те не са гладни и чувството на глад е предизвикано, не от липса на храна, а от липса на „нещо за гризкане“. Когато това престане, детските стомаси ще имат време да преработят постъпилото по време на основните хранения количество храна, така че да са готови да приемат следващото без съпротива и мрънкане.
Не на последно място, скоро ще забележите, че децата също се чувстват по-добре от тази промяна, най-малкото, защото борбата за изяждането на вечерята ще приключи, заплахите от сорта: „Ако не си изядеш вечерята, няма да гледаш телевизия“ и други подобни ще останат в миналото, а на вас няма да ви се налага да изхвърляте храна на боклука.
