Гъбарко
Сутринта настъпи хлад.
Наш Гъбарко сети глад,
влезе в ресторант голям.
Викна: „Дайте ми да ям!“
— Тук безплатна е храната
за работници в гората.
Никой теб не те познава.
Що работиш ти тъдява?
— Аз работник съм — зидар,
нося кофи, пълни с вар.
— Тъй ли! Е, тогаз седни,
от чорбата си хапни!
Тъй Гъбарко със измама
яде колкото за двама.
Но Кълвачът за беда
долетя и го видя.
Скри се Лъжльо във тревата,
но заплете си краката.
Те безсилни се извиха
и без шум се отлепиха.
А нещастникът в тревата
плаче: „Да вървя не мога!“
Врабчо каза: „Ей сега
ще повикам доктор Га.“
Докторът е тука вече.
Той на помощ се притече
бързо чантата прерови,
сложи пак крачета нови.
Беше се ядосал много.
На Гъбарко каза строго:
„Който лъже — за награда
като тебе ще пострада!“
И мушици, и зверчета
гледат новите крачета.
Доктор Га в гората стара
на Гъбарко все се кара:
„Гледай, всички ти се чудят.
Те отиват да се трудят,
ти пък скиташ — сам видях.
Най-добре тръгни със тях!“
Ето, Мравката, добрата,
хвана Гъбча за ръката.
Тръгна бързо и Калинка,
сбрала шарена дружинка.
105,868 преглеждания
