Малките деца често предпочитат да използват сигнали, за да комуникират с нас или с връстниците си, вместо думи. И ако за децата няма скрито-покрито в нито едно ниво от техните взаимоотношения, то с възрастните не е така. Ние често сме твърде заети, за да осъзнаем, че детето правейки някакви знаци или извършвайки определени движения, всъщност иска да ни съобщи нещо важно.
Можем ли да разкодираме правилно и навреме всеки знак или жест, направен от децата?
Около навършване на двегодишна възраст децата вече разполагат с речников запас от около 200 думи, но на практика употребяват едва 50-60 от тях. Това означава, че през повечето време децата намират други начини за комуникация и те се изразяват най-вече чрез езика на тялото. Затова, ако искаме да разберем какво изпитва, чувства и иска детето ни, е нужно да го наблюдаваме внимателно. Ако се разминем с тези сигнали много вероятно детето да остане разочаровано и огорчено.
Има четири основни сигнали, които децата изразяват с тялото си, и които родителите трябва да се научат да разпознават, за да са доволни всички.
Детето стои със скръстени ръце пред гърдичките, когато е получило нова играчка.
Какво мислите, че означава това: Не ме интересува!
Какво означава реално: Аз съм притеснен.
Истината е, че експертите по езика на тялото са открили, че подобен жест при децата, както и при възрастните, може да има повече от 67 интерпретации. За едно малко дете обаче със сигурност подобен жест означава, че се чувства неловко и тъй като не може да каже: „Не искам този непознат люлеещ се кон близо до мен!“, то се опитва да се предпази от него като сгъва ръце пред гърдичките си, като знак за защита.
Малките деца обичат да изследват нови неща, но ако не са заинтересовани от нещо, възрастните не бива да настояват те да я приемат. Приберете играчката и опитайте отново след време. От съществена полза за детето е, ако ние сами му покажем с езика на тялото, че играчката не е опасна и ни харесва. Можем да го погалим, да го преместим и да кажем, че много ни харесва. В никакъв случай обаче не бива да караме насила детето да прави това, защото можем да предизвикаме допълнителен страх в детето и дори гняв, който да му попречи да хареса въпросната играчка или предмет и в бъдеще. Когато детето се почувства по-сигурно и достатъчно любопитно, то само ще направи първата крачка.
Когато срещнем съседката навън, вместо да каже „Здравей, лельо Нина!“ детето ни си закрива лицето с дрешката.
Какво мислите, че означава това: Не искам да я виждам!
Какво означава реално: Не искам тя да ме види!
Тази реакция може да е съпроводена от две две – под прикритието си детето може да се усмихва, което би означавало, че се закача, но ако изглежда недоволно, това може да е признак, че детето не я харесва по някаква причина или се страхува от нея, изпитва някаква заплаха и закривайки лицето си, търси начин да се предпази.
Децата в ранна възраст изпитват много нови емоции и не винаги знаят как да ги изразят, затова е важно да не превръщаме подобни ситуации в голямо събитие. Колкото и да ни се иска детето да поздрави познатата ни, по-добре просто да кажем: „Той/Тя е много срамежлив/а.“, и с това да приключим случката. В никакъв случай не бива да етикетираме поведението на детето си пред чужди хора. Друг начин да излезем от ситуацията е, да кажем на детето, че може да поздрави, когато то реши, че иска да го направи, защото сега виждаме, че не се чувства готово за това.
Ведрият тон на възрастните ще предразположи малкото дете към търсената комуникация с чуждия човек и вероятно тя ще се случи малко по-късно.
Когато влезем в стаята на детето, то не ни поглежда в очите.
Какво мислите, че означава това: Направил е нещо нередно и не иска аз да разбирам.
Какво означава реално: Чувствам се зле заради нещо, което направих.
Липсата или отказът за визуален контакт не винаги означава, че детето иска да прикрие нещо. На тази възраст децата започват да полека-лека започват да преодоляват срамежливостта си, което е добре.
Като родители е добре да се опитаме да запазим спокойствие и с нищо да не показваме, че подозираме, че детето се опитва да прикрие нещо от нас. Първата мисъл за мнозина ще е да се огледат за пътечка от бисквити или друга подобна псевдо катастрофа, но малкото дете просто може да е разстроено, че е бутнало несесера си с пастели. Каквато и да е причината за това поведение, най-добре е да реагираме с усмивка и да запазим спокойствие. Ако разберем каква е причината детето да се държи странно, най-добре да му кажем да не го прави отново или да внимава повече, ако не съумеем да разгадаем, можем да му кажем, че сме наясно, че нещо не е наред, но, че въпреки това го обичаме. По този начин детето ще се почувства достатъчно сигурно и уверено и освен, че ще ни каже какво се е случило, вероятно в бъдеще няма да се опитва да прикрива каквото и да било.
Порасналото ни 2-3 годишно синче ни бута и бяга от нас.
Какво мислите, че означава това: Махни се от мен!
Какво означава реално: Мога и сам!
Подобно поведение също не бива да ни притеснява, напротив то е добър знак, който означава, че детето добива повече увереност в себе си и в света около него.
Колкото и да ни е мъчно, децата много бързо добиват самостоятелност и постепенно осъзнават, че не се нуждаят от нас постоянно. Детето трябва да се чувства свободно да изследва света около себе си и да го опознава, а нашата намеса да е само тогава, когато нещата застрашават да излязат от зоната на сигурността.
по материали от parents.com
