В световен мащаб децата започват да посещават училище на все по-ранна възраст. Това не винаги се отразява добре на децата, защото дори деца, родени в една и съща година, но в различни месеци имат различно ниво на развитие, поради което за една част от тях усвояването на нови знания и умения може да се превърне в сериозен проблем.
Един от основните проблеми, породени от ранното тръгване на училище е липсата на емоционална зрялост в децата. В защита на това твърдение са данните от научно изследване на учени от Харвард, което показва, че при децата, родени през м. август и тръгнали на училище през септември са с близо 30% по-застрашени от хиперактивност и проблеми с вниманието, в сравнение със своите връстници, родени в първите месеци на съответната година.
Учените са категорични, че през последните 15 години броят на хиперактивните деца непрекъснато нараства, а само за периода от 2004-2015 г. той се е увеличил с близо 40%. Средната възраст, на която децата са диагностицирани с хиперактивност е 7 години, но една трета са диагностицирани още преди навършването на 6 години.
В повечето случаи родителите биват насочени за консултация от възпитателите или учителите на детето, които първи забелязват тревожни симптоми, които характеризират като хиперактивност.
Твърде рязкото и драстично повишаване на броя на децата, диагностицирани с проблеми във вниманието и хиперактивност, поставя пред детските психолози, педиатрите и родителите въпроса доколко тези диагнози са надеждни и доколко те реално отразяват конкретното състояние на дадено дете. Изследванията на учените от Харвард наблягат на факта, че е много вероятно изобщо да не става дума за хиперактивност, а просто за липса на готовност за училищни занимания преди определена възраст.
Разликата в емоционалната зрялост между децата, родени в една и съща календарна година, но в първата и втората й половина, може да се забележи с просто око. Тези разлики при някои деца са едва забележими, но при други са съществени. С достигане на училищна възраст дори само няколко месеца разлика могат да се окажат съществени и критични.
Това е така, защото с напредване на възрастта малките разлики изчезват и се заличават, но по отношение на поведението разликата между 6 и 7 годишните деца може да остане доста съществена.
Към днешна дата децата от последната група в детската градина и първи клас в училище се различават едва забележимо, но в училище децата се очаква да могат да пишат и четат. Тази тенденция бележи началото си от 2010 година, от когато се забелязва например, че учителите очакват 80% от децата да са научени да четат. В продължение на следващите години тези очаквания и стандартите, свързани с тях все по-интензивно нарастват и децата тръгват на предучилищно обучение и училище все по-рано, макар че нямат готовност за подобно психическо и емоционално натоварване.
Наред с това съществуват и още редица други фактори. Един такъв е невъзможността на подрастващите да задържат вниманието си върху един обект за повече от 20 минути, което е в разрез с изискванията в училище, където в повечето случаи те прекарват по-голяма част от времето неподвижно седнали.
В тази връзка е нужно да се отбележи, че деца на възраст около 4 години ще се сблъскат с необходимостта да седят неподвижно за сравнително дълъг период от време, в сравнение с деца, които вече са навършили 5 години.
Предучилищното образование става задължително за 4-годишните деца
Разбира се, децата, дори най-малките, могат да учат, да възприемат нова информация и да усвояват нови умения, но за децата под петгодишна възраст това със сигурност ще изисква повече време и внимание. Невъзможността на по-малките деца да се съсредоточават върху една конкретна задача за повече време в никакъв случай не е по тяхна вина или по вина на техните родители, единствената причина е в недостатъчната зрялост на емоционалната им система.
Друг е въпросът, че за много родители ранното тръгване на училище е единственият им избор, породен от професионални ангажименти и невъзможност да подсигурят домашна грижа за децата си в тази възраст. Именно това е и основната причина повечето родители да приемат възможността децата им да тръгват на училище по-рано от необходимото, въпреки че повечето от тях добре осъзнават емоционалната и физическа незрялост на децата си.
Важно обаче е, тези родители да са наясно, че ако един ден някой им каже, че детето им има проблеми със съсредоточаването и вниманието, и че вероятно има синдром на хиперактивност, да запазят спокойствие, да се консултират със специалист при нужда, но на първо място да не забравят, че тяхното дете е тръгнало на училище по-рано и най-вероятно основната причина за тези съмнения се крият именно в този факт.
По материали от www.scarymommy.com
