Едно неочаквано раждане с една различна подкрепа

edno-neochakvano-rajdane Моят план беше Таня да ми бъде дула, очаквах красиво естествено раждане някъде през април. Даже бях намислила да си имам специален саундтрак за събитието.

Предварителните срещи с нея бяха много весели – писахме план за раждането, избистряхме очакванията си, желанията ми, детайлите. Тези срещи ми помогнаха да осмисля много дълбоко преживяванията от първото ми раждане и да се подготвя за новото приключение, дадоха ми много яснота.

Хубаво се получи, че срещите бяха предварителни, имаше време. Защото имаше и изненада – в началото на осмия месец започнаха индикации, че не всичко е наред и може би ще се наложи по-ранно раждане. И всички планове, всичко, което исках и си представях, рухна за части от секундата. Крехката идея за естествено раждане беше заменена от страхове за бебето и страхове от все по-голяма медицинска намеса в раждането.

Сега си давам сметка колко много ми е помогнала Таня именно в този момент – да преосмислим, да препланираме, за да видя най-важното – че може би по-рано, може би по-различно, но след това преживяване на финала щях да гушкам дъщеря си!

С нея говорихме много за моите страхове и притеснения в новата ситуация и как да се подготвя да ги посрещна – беше ясно, че ще сменим избора на болница, тя нямаше да бъде с мен, вероятно и съпругът ми също, „естественото“ от раждането също отпадаше, тъй като щеше да се наложи индукция, отпадаше дори така сладкия момент на изненадата кога ще се роди детето ми.

„Всичко това е живота“, ми казва Таня. И е права!

И така, от първоначалната ми представа и желания за раждането не остана почти нищо, но въпреки това аз имах едно прекрасно раждане. С Таня си говорихме по телефона, ако имах нужда нещо да попитам, да споделя. Тя ми даваше увереност да вървя по пътя, без значение от къде ще мине той. И съвсем буквално – да вървя, да качвам стълби, за да помагам на бебето. Екипът в болницата ми помогна да се отпусна и да се почувствам в сигурни ръце, макар и не тези на съпруга ми и дулата.
Яна се роди 30 часа след началото на индукцията в първия ден на зодия овен – явно е имала мнение по въпроса. А аз имам страхотен спомен за нейното раждане и една специална подкрепа – Благодаря, Таня!

Прочетете и разказът на Таня: За раждането на Роси, с любов

Автор и снимки: Роси

Източник: http://mydoula.bg

Още споделени истории:

Най-прекрасният подарък на света