Единственото нещо, което ми е донесло пълно щастие са децата!

П7: Кога стартирахте?

Преди три години, на 23 юни. Направихме всички записи в студиото на Графа, който без да се замисли даже ни подаде ръка. Събрахме огромно количество детски песни – тези от нашето детство и песните на съвременните деца. От БНР пък ни дадоха права да излъчваме техните приказки от Ранобудното петленце. Така се започна. После открихме, че има много приказки и книжки, които и ние можем да запишем. Разбрахме, че в радиото на децата, гласовете не е необходимо да са на актьори, а на самите деца. Заработихме с различни детски градини и някои основни училища. И започна всъщност истинската работа.

П7: Със сигурност е имало трудности, без тях не може да се случи никой проект, но кои бяха най-обезкуражаващите по време на осъществяването на този проект?

Чак обезкуражаващи май не е имало. Имало е много моменти, когато като абсолютно независима медия, не сме имали достатъчно пари, за да си платим таксите, но това се преодолява. Имало е моменти, когато не съм била сигурна как ще научим една баба, че детето е по-добре да слуша приказки и детски песнички по радиото, отколкото да гледа турските сериали с нея. В такива моменти, просто забавяме темпото и продължаваме напред. Учим се в крачка.

П7: Имало ли е моменти, в които сте си казвали – „Няма да стане, ще се откажа.“

Не! Категорично! Имало е много моменти, когато съм си казвала – „няма да стане на всяка цена”. И продължавам да го казвам. Имаме великолепни партньори, които виждат в тази медия, иновативни и наистина креативни възможности да подкрепят както нас, така и бизнеса си. Заедно с тях правим много интересни творчески или кулинарни работилници, спортни празници, образователни програми.

Ето например, в един проект, който предстои да излъчим сега запознахме децата с „пътят на храната”- как трябва да избират храна, как да си приготвят нещо лесно и полезно, какво е да рециклираш и как могат да помогнат да други хора , като доброволец в Българска хранителна банка. В този проект си партнирахме с Българската мрежа на глобалния договор на ООН.

А най- хубавото е , че имаме толкова много мечти за сбъдване. Създадохме приятелства. За три години направихме доста първи крачки, но най-интересното предстои.

П7: И въпреки всичко Радио Фемили днес е факт, който се дължи на…

Децата ни. Буквално.

П7: Имате ли усещането, че радиото е третото ви дете?

Честно казано, децата са благословия и не мога да ги сравня с нито една идея, колкото и светла да е тя. Започнах работа в ФМ+ , когато бях на 19. Бях там в романтичните, а по-късно в трудните години. Била съм и Програмен Директор на радиото. Същото мога да кажа и за Мила Голд и Star FM. Радио се прави с много любов, защото споделянето на музика е любов. Често да си кажа, усещах тези проекти и като свои деца. Сега обаче, когато гледам как сладко спят Ането и Боби до мен, не мисля че мога да сравня, каквато и да било идея с децата . Колкото и да я обичам. Общото е, че се появяват, осмислят живота ти, отглеждаш ги и след това изведнъж поемат по своя път.

П7: Кой е последният проект, върху който бихте фокусирали вниманието на нашите читатели и ваши слушатели?

Ние много обичаме пътешествията. От все сърце вярвам, че човек, когато среща нови култури, научва нещо за другите, но и нещо за себе си. Започнахме едно предаване, което се нарича „Пътешествие през културите на света”. Имаме обаятелна разказвачка на истории за непознати земи. Надежда Григорова- Савова. Тя е носител на много престижно отличие – пътешественик на годината, с кауза на международното списание National Geographic. В първото предаване разказа на децата за далечно Перу, после бяхме в Испания, тази седмица сме в Индия. Разказваме истории за хора и животни, слушаме индийски приказки и индийски детски песни, играем на игрите, на които играят децата на Индия. Всъщност, знаете ли, че в Индия играят на „дама” и на „Кралю-порталю” ?! Иска ми се децата да опознават света, да бъдат толерантни и любознателни. Това може да стане, когато разберат, че всички деца по света, колкото и да им изглеждат различни, всъщност са равни в игрите и мечтите. Много е вдъхновяващо, когато го разбереш, и когато го споделиш с деца.

Предстои ни много работа и по проекта „Родна Реч”. Това е програма, специално разработена за българчетата по света, които живеят там със своите родители, но нямат лесен достъп до българския език.Тук пък ми помагат мои бивши колеги, които вече са емигранти.

П7: Ще има ли скоро ваканция и къде най-много обичате да се зареждате с енергия и нови идеи?

Често пътуваме до Своге, където живеят майка ми и баща ми. Обичам планинския въздух. Бебчо спи под една стогодишна секвоя, Ането играе, аз си чета. Това също е почивка. Все пак ще отидем и на море в края на август.

П7: Какво е необходимо в днешно време, за да възпитаме така децата, че да израснат добри и честни хора?

Любов, време и търпение. Никак не е трудно, защото това са и на-естествените чувства.

Ние сами го правим сложно, когато се опитваме да свършим сто неща едновременно и губим фокус. А фокусът са децата. Всичко друго може да почака. Наистина! Казвам го от опит, защото съм живяла на бързи обороти, работила съм до среднощ, доказвала съм се.

Като се обърна назад, единственото нещо, което ми е донесло пълно щастие, е да си поиграя с децата, да ги гушкам и целувам, да им чета, да СЪМ с тях, със семейството си и с приятелите си.