Не познаваме майки и татковци, които да харесват ревящи, крещящи, гневни, нервни и тръшкащи се деца. Не познаваме и такива, които да издържат на мрънкането им твърде дълго.
Но означава ли, че ако не угодим на някой детски каприз, ние не обичаме децата си? Не, разбира се, защото обичта няма нищо общо с капризите.
И въпреки това!
Въпреки това, малцина от нас успяват да се държат нормално, когато детето или децата, ако са повече, започнат да крещят, да се тръшкат, да викат и да капризничат.
Какво правим в такава ситуация най-често?
Обикновено излизаме от стаята или напускаме мястото, където се случва това или започваме и ние да крещим.
Резултатът е кръгла нула!
Децата са разплакани, нервни и недоволни, ние сме ядосани и склонни да се самообвиняваме за нарушеното равновесие между нас и тях.
Има обаче един безотказен трик, с който можем да излезем „сухи“ от всяка от изброените по-долу ситуации.
– когато децата спорят и не се склонни да отстъпят за нищо на света;
– когато децата не искат да изпълнят това, което сте им заръчали;
– когато децата не чуват това, което се опитвате да им кажете;
– когато са твърде ядосани;
– когато отявлено демонстрират раздразнението си и дори си позволяват да посягат, за да ви ударят.
Всички тези ситуации си приличат по едно единствено неща, и то е, че повечето родители се фокусират прекалено много и/или единствено върху децата. Това преекспониране върху желанията на децата води до развитие на усещането в децата, че всяко тяхно желание е закон за родителя. Подобно поведение обаче не бива да се толерира, дори най-добре е да се игнорира напълно.
Не знаете как да го постигнете?
Лесно е!
Замислете се къде се намирате и какво правите, когато децата се опитват да ви принудят да направите нещо, което в определен момент те искат да получат и то на всяка цена.
Най-често сте заети с нещо – приготвяте вечеря, говорите със съседката или по телефона. В този момент детето ви е на пода, реве за нещо, което дори не сте в състояние да осъзнаете, какво остава да разберете.
Какво обикновено правите?
Излизате от стаята или и вие започвате да викате.
Ключът към развръзката на подобна ситуация е във вашите ръце!
За да се успокои една подобна ситуация е достатъчно не да излизате от стаята, а да приближите до детето, да поставите ръка на раменете или гърба му, лекичко да се наведете към него и да заговорите с тих и спокоен тон.
По този начин, вместо да крещите и с това да напрегнете още повече атмосферата, само за броени минути всичко ще е спокойно и тихо. Поне за известно време.
Същият ефект може да се постигне, когато децата се правят, че не чуван или игнорират заръките на възрастните. Не е нужно да им крещите, да ги наказвате или заплашвате, достатъчно е да се приближите към тях, да ги докоснете по главата, раменете или гърба и да им кажете какво очаквате от тях.
При почти 90% от децата този способ работи успешно, а резултатът си заслужава – спокойствието е съхранено, тишината – също и никой не е с пяна на устата от викове, рев и безсилие.
