Две истории за Георги и една за „вълшебната” скала

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

Sveti Georgi gravyura

Смята се, че Свети Георги, който почитаме на 6 май е реална личност.Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец.

Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на император Диоклетиан (284 305). Георги се превръща в образец на “идеалния войн-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията ликът на Змеебореца и Драконобореца светец.

Историята за Свети Георги и ламята

Вярва се, че тази история се е случила мнооогооо отдавна някъде близо до град Вирит (днешен Бейрут), недалеч от град Лида, където почивало тялото на светеца. Един ден, там се случило чудо.

Но нека започнем отначало…

Някога в едно езеро в близост до Вирит, живеел змей човекоядец. Той имал отровен дъх, който повалял тези, които го вдишвали. Той често идвал до градските стени и много жители ставали негови жертви. Гражданите правили редица опити да се справят с него, но уви, неуспешно.

След дълги чудения, хората решили да се обърнат към царя, който да вземе мъдро решение. Царят обаче издал заповед, която гласяла, че всеки ден на смея трябва да се предава по едно дете, с което той да засища глада си и да не закача другите хора. Жестоката заповед била издадена с най-доброто намерение, змеят да бъде укротен. Ден подир ден хората водили по едно от децата си покрай езерото и го давали в жертва на змея. Един ден обаче дошъл ред и на дъщерята на царя. Той трябвало да спази заповедта, която сам бил издал. Той наредил на дъщеря си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.


Sveti Georgi jitie i bitie

Когато змеят излязъл, младата девойка се свила уплашена и тихо заплакала. В този момент се появил свети Георги на бял кон. Той я попитал защо стои там и плаче. Тя, понеже не искала и той да бъде погубен, му извикала да се маха. Свети Георги разбрал каква е работата, препуснал с коня си срещу змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже за пояса си и да го завлачи в града.

Като я видяли да се връща с чудовището съгражданите й се уплашили. Свети Георги ги успокоил и им казал, че вече няма от какво да се боят, защото Исус Христос го бил изпратил, за да ги спаси от това зло и да повярват в Него. С изричането на тези думи той отрязал главата на змея и всички мигом прославили Бога и до един се покръстили.

По-късно на същото това място издигнали две църкви: първата, прославяща името на Божията майка, а втората – това на свети Георги. Когато освещавали храма, се случило и друго чудо – избликнал извор с жива вода, която лекувала болните тялом и духом.

 

Гергевата скала – пътят до нея те освобождава от греховете и те дарява със спираща дъха гледка

България има много свети и красиви местенца, които носят своята история и поверия. Такава е и Гергевата скала. Изправен върху нея, виждаш като на длан цялата Разложка котловина. Но пътят до скалата не е лесен. За да се стигне обаче до нея, пътеката се провира през тесен процеп в каменните отломки. Не всеки се осмелява да премине през процепа-чистилище, но преживяването си заслужава. Гледката спира дъха, а според поверието, който мине през процепа, излиза пречистен от греховете си.

Друга забележителност под кръста върху скалата са няколко “следи” от конски копита. При дъжд се пълнят с дъждовна вода, а на дъното се виждат монети. Дошлите тук ги хвърлят за здраве и да бъдат благословени. Вдлъбнатините с форма на подкова, според легендата са оставени от коня на свети Георги. Легендата гласи, че самият свети Георги някога е живял по тези места. Той е закрилял християните. Заради тази си дейност е бил подгонен. Препуснал през гората, но когато стигнал до скалата, пред него зейнала огромна пропаст. Тогава Господ дал криле на коня му и светецът се спасил. За да се помни това, върху скалата личат отпечатъците от конски копита. На Гергьовден на това място се прави курбан в чест на светията.

FacebookTwitterGoogle+TumblrPinterestSvejo

5,562 преглеждания

Comments are closed.