Преминаването на изплащането на първите три дни болнични към НОИ би струвало около 200 милиона лева годишно, а се работи в условията на ограничен бюджет при зададени приоритети. Изборът е дали искаме да инвестираме тези 200 милиона в конкретни политики, или да ги инвестираме в болнични, заяви още тя. По думите й увеличаването на разходите на бюджета за такъв тип плащания би трябвало да постави и въпрос откъде ще дойдат приходите, дали сме съгласни да увеличаваме разходите на бюджета, като същевременно увеличаваме данъците, това каза министърът на труда и социалната политика Деница Сачева пред журналисти вчера.
„Ако ние се борим с това, че има фалшиви болнични, че хората взимат болнични без да имат нужда от тях, че лекарите ги изписват без нужда, или пък работодателите по някакъв начин злоупотребяват с тях, не виждам как мярката с прехвърлянето на плащането от работодателите към държавата ще реши проблемите със злоупотребите“, каза Деница Сачева.
Министър Сачева смята, че е необходимо да има по-добра информационна свързаност между здравната система и работодателите, така че работодателите да получават бързо информация за това, когато техен служител е в болнични. Необходима е по-голяма активност и комплексни мерки на институциите, включително и на службите по трудова медицина, защото най-ефективният контрол е този, правен на място.
По темата за болничните трябва основно да се работи върху контрола и превенцията, така че повечето мерки, които се очаква да бъдат обсъдени и одобрени от НСТС, са свързани с повишаване на контрола и взаимодействието между МЗ, НОИ и службите по трудова медицина. Едно от исканията е да има представители на национално представените организации на работодатели и синдикати в комисиите, когато трябва да се извършат по-сериозни проверки, каза Сачева.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че не трябва да има фиксация по темата за болничните. В проектоспоразумението между синдикати и работодатели има 40 мерки, предложени на държавата, като темата за болничните е само една от тях и тя е обвързана с всички останали, допълни Димитров. Той припомни, че бизнес и синдикати имат становище по зелената сделка, връщането на данъка на хората с ниски доходи. Има баланс в исканията, но накрая някой трябва да го плати и този някой е финансовият министър, отбеляза Димитров.
Вчера разговорите по темата за бъдещо споразумение между синдикати, бизнес и държава са продължили, като по време на тях се проучва кое може да бъде поето от фиска сега и занапред. Важно е и общественото съгласие, когато става въпрос за допълнително натоварване на големи групи, когато става въпрос за увеличение например на осигурителната вноска, ако това значи плащането на болничните от НОИ, каза Димитров.
Попитан дали има риск работодателите да не се върнат в НСТС, ако държавата не подкрепя идеята да поеме първите три дни болнични, Димитров каза, че ултиматуми, когато се водят преговори, не трябва да се поставят. В споразумението има доста сериозни въпроси, касаещи минималната заплата, договарянето на извънредния труд, за сумираното изчисляване на работното време, за нощния труд, припомни Димитров и заяви, че споразумението „не е едни болнични и около тях да се върти света“. Според него най-важна на този етап е зелената сделка.
„Нормална е реакцията от страна на общопрактикуващите лекари, че не трябва да се слага акцент единствено и само върху това върху лекари, които издават фалшиви болнични“, каза в отговор на въпрос министър Сачева.
