Има неща, с които сме свикнали, така както свикваме с удобството на чифт меки обувки. Има неща, с които свикваме като с камъче с обувката. Убива ни, но не го вадим от страх да не предизвикаме по-сериозни неудобства или да се сблъскаме с истинските размери на онова, което то ни е причинило.
В съвременния ни живот едно такова „камъче в обувката“ е темата за домашното насилие. Всички знаем за него, но рядко говорим за него от страх да не събудим злото и то да се изправи срещу нас с още по-голяма сила с грозното и често ужасяващо лице на насилника.
Домашното насилие има много проявления – от физически посегателства с леки или тежки последствия, до емоционални и психически травми, които се лекуват еднакво трудно и продължително, ако изобщо жертвата събере сили и смелост да си признае за всичко онова, което й се случва.
Какво може да направи всеки от нас в името на собствената си сигурност, самоуважение и достойнство, и как да противодействаме на опитите да бъдем потискани, репресирани и физически наранявани, прочетете в статията на Правата ми.
Ако ме е страх да се прибера вкъщи, защото може да бъда наранен, има голяма вероятност да съм жертва на домашно насилие.
Какво е домашно насилие?
Домашно насилие е всеки един акт или опит за:
1. Физическо насилие: ако ме блъскат или нанасят удари, ритници, плесници; ако се хвърлят по мен предмети; или се отправят заплахи с оръжие или нараняване с него; ако ми се налага физическо възпрепятстване да напусна дома ми; ако ме заключат някъде против волята ми; ако ми се откаже наложителна помощ, когато съм болен, наранен или при бременност; ако ме възпрепятстват да потърся медицинска помощ; ако някой бие децата ми; ако някой заплашва с физическо насилие мои роднини или приятели и др.
3. Емоционално и психическо насилие: ако постоянно ме критикуват, крещят и ме обиждат; ако игнорират моите чувства; подиграват се на моите убеждения; забраняват ми да ходя на работа; манипулират ме, използвайки лъжи; обиждат мои роднини и приятели; не ми позволяват да се срещам с други хора и да поддържам отношения с близки и роднини; не ми позволяват да се обаждам по телефона; унижават ме пред хора; заплашват ме, че ще ме изгонят от къщи; заплашват да ми вземат децата; системно и несправедливо наказват децата ми или не ме допускат до тях и др.
* За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
4. Икономическо насилие: налагане на пълен контрол над домашния бюджет от страна на член на семейството ми; когато някой се опитва изцяло да контролира семейния ни бюджет, сам да взема финансовите решения и да си присвоява всичките семейни доходи.
5. Принудително ограничаване на:
- личния ми живот;
- личната ми свобода;
- личните ми права.
6. Домашното насилие се извършва от лица, с които съм или съм бил в родствена връзка като:
- съпруг/а или бивш съпруг/а;
- лице, с което се намирам или съм бил във фактическо съпружеско съжителство (т.е. имаме връзка и живеем заедно на съпружески начала; споделяме общ дом, но без да сме обвързани чрез брак);
- лице, от което имам дете (и в случаите, когато се намираме във фактическо съпружеско съжителство);
- мой възходящ или низходящ роднина;
- възходящ или низходящ роднина на лицето, с което се намирам във фактическо съпружеско съжителство;
- лице, с което се намирам в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
- лице, с което се намирам или съм бил в родство по сватовство до трета степен включително;
- лице, което ми е настойник, попечител или приемен родител.
Как мога да се защитя?
- Да поискам от всеки лекар да ми издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилието, указано върху мен.
- Да се включа в програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, които осигуряват помощ на пострадали лица.
- Да подам молба до районното полицейско управление за налагане на спешни мерки за закрила от домашно насилие.
- Да подам молба за издаване на заповед за налагане на защитни мерки, причинени от домашно насилие до районния съд по постоянния или настоящия ми адрес направо или посредством районното полицейско управление. Към молбата се прилага и декларация за извършено насилие.
Подавам ги в срок от 1 месец от установяване на домашно насилие. Те може да бъдат подадени:
- от брат ми, сестра ми или лице, с което съм в родство по права линия;
- от настойника или попечителя ми;
- от директора на дирекция “Социално подпомагане”, когато съм непълнолетен, поставен под запрещение или съм с увреждания;
- право да подам този вид молба имам и ако съм навършил 14-годишна възраст или съм поставен под ограничено запрещение.
При подаване на молбата не внасям никакви държавни такси. Чак при издаването на заповед от съда, те се възлагат заедно с разноските по делото на извършителя на домашното насилие. Само при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от мен, освен когато нямам навършени 18 години, както и когато съм поставен под запрещение или имам увреждания.
Мерките за защита от домашно насилие са изредени в чл.5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Компетентен да наложи тези мерки е районният съд по постоянния или настоящия ми адрес. Той образува дело по моя случай в следствие на подадената от мен молба и се произнася с решение – заповед за налагане на мерки за защита или не.
Решението издадено от районния съд може да обжалвам пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата подавам чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна по делото като отново не заплащам никакви държавни такси. Окръжният съд разглежда жалбата ми в 14-дневен срок и се произнася с решение, което е окончателно.
www.pravatami.bg
снимка: www.rednoseday.com
