Първите седем: Цвети Илиева е …
Цв. Илиева: Работеща майка на две деца, недоказал се жонгльор, опитващ се да поддържа няколко неща в пространството, без да се сгромолясат върху главата й и стажант-фокусник, който вечер измъква от „шапката“ прилична домашна вечеря, или накратко казано – обикновена жена.
Първите седем: С какво се занимава вашата фирма и с какво дейността й би била интересна на децата, в рамките на проекта „Гордея се с труда на моите родители“?
Цв. Илиева: Фирмата, в която работя, дистрибутира готови софтуерни решения в сферата на одита, вътрешния контрол и финансовия анализ на данни. Дейността й сама по себе си не е интересна за децата – единственото което произвеждаме са договори и фактури. Трябваше да измислим интересни начини за обрисуване на всичко, което правим.
Първите седем: Как най-лесно децата могат да разберат сложните думички като одит, финанси, риск, производителност?
Цв. Илиева: Децата разбират най-лесно, когато им се обяснява с примери от тяхното ежедневие. „Когато мама те попита дали си написал домашното по математика, а ти отговориш с „Да“, но тя поиска да види тетрадката, в която си го написал – това е Одит.“
Първите седем: Могат ли децата да разберат израза „пране на пари“? Как бихте им обяснили този толкова популярен сред възрастните израз?
Цв. Илиева: Децата могат да разберат всичко, стига да им бъде обяснено просто, и точно тук е предизвикателството. „Прането на пари“, най-просто казано, са действията, които се предприемат, за да може парите, придобити от източник А да изглеждат сякаш са придобити от източник Б. Ако приложим пак онагледяването с примери, може да им го поднесем като: „Иван и Петър открадват от магазина цял кашон с бонбони. Носят ги вкъщи, много искат да ги изядат, но не могат, защото родителите им ще ги попитат откъде са взели бонбоните и ако си признаят вместо бонбони ще ядат бой. Затова измислят план – ще правят фокуси на приятелите си, в замяна на което те ще им дават бонбони. Така те ще „изперат“ бонбоните – тоест начина по който са ги получили ще е „чист“ за пред родителите им.“ Естествено накрая ще има надпис „Не правете това, защото е наказуемо“.
Първите седем: Децата обикновено казват, че искат да станат полицаи, пожарникари, машинисти, лекари, учители. Вашите споделяли ли са своите мечти за това какви искат да станат, когато пораснат?
Цв. Илиева: О да – дъщеря ми всяка година променя идеята си за „каква ще стане като порасне“. Миналата година искаше да става ветеринарен доктор, а тази е госпожа в детска градина. Синът ми е твърдо убеден (поне за сега), че ще стане програмист.
Първите седем: Вие как избрахте професията си?
Цв. Илиева: Аз до последно не се бях ориентирала какво искам да работя. Знаех само че искам да е свързано с компютри, така че когато ме приеха специалност „Икономическа информатика“ бях много щастлива.
Първите седем: Имаше ли външни вмешателства, съвети от родители, роднини или приятели?
Цв. Илиева: Не, нямаше вмешателства. Само майка ми се опита леко да ме побутне към педагогиката, като втора специалност, но аз си избрах Реклама.
Първите седем: Това ли сте работили винаги?
Цв. Илиева: Не, след като завърших висшето си образование се върнах в родния ми град Берковица и работих почти 3 години като учител по информационни технологии в гимназията, в която бях учила. Взеха ме като „нередовен“ учител, защото нямах педагогическо образование. И тогава майка ми каза „Казах ли ти“.
Първите седем: Децата ви харесват ли това, с което се занимавате сега и знаят ли какво точно е то?
Цв. Илиева: Знаят с какво се занимавам сега, защото за трети пореден път им го обяснихме тази година в деня на отворените за деца на служители врати, събитие което се провежда по проекта „Гордея се с труда на моите родители“. Особено им харесва частта в която „мама по цял ден работи на компютър“, защото го олицетворяват като инструмент за игра. Обясняваме им с какво се занимават всички служители във фирмата, каква е професията им, какво са учили, за да станат такива. Водим ги по всички работни места, като обясняваме и процесите, които се извършват – продажби, поддръжка на клиенти, маркетинг, администрация… Естествено всичко това е допълнено с много игри и приложни занимания иначе трудно задържаме вниманието им.
Първите седем: Често чуваме по техен адрес, че са „консуматорско поколение“, че повечето неща, които получават им идват наготово, че те не полагат реални усилия, за да ги заслужат. Така ли е, според вас?
Цв. Илиева: Много неща, които не са присъствали в нашето детство, за младото поколение днес са по подразбиране, те са родени в тази технологична реалност и е естествено да я смятат за даденост. Задача на родителите им е да оформят ценностната им система и да им покажат за кое си струва да полагат усилия.
Първите седем: Имат ли шансове днешните деца да израснат добри хора и специалисти, които да останат в България и да работят с радост за себе си и за страната си?
Цв. Илиева: Имат шансове, но за това трябва да се потрудят и родителите им (за възпитанието им и с примера си) и самата държава.
Първите седем: Какво мислите за образователната система в момента, в състояние ли е тя да подготви специалистите, нужни на държавата ни в близко бъдеще?
Цв. Илиева: Образователната ни система почти не взема под внимание това от какви специалисти се нуждае бизнеса в момента, камо ли за в бъдеще. Има малки усилия в тази насока, но те не са достатъчни.
Първите седем: Някои казват, че не парите, които получаваме, а трудът, който полагаме е истинският смисъл в избора ни на професия, съгласна ли сте с това?
Цв. Илиева: Истинският смисъл в избора на професия за мен е да носи удоволствие и да обичаш това, което правиш. Ако го правиш „защото трябва да се изкарват пари“ – смисълът отлита.
Първите седем: Какво пожелахте на децата, които посетиха вашата фирма по време на проекта „Гордея се с труда на моите родители“?
Цв. Илиева: Децата ни посетиха на 1 ноември и им пожелах като пораснат да харесват себе си – да харесват, това, което правят, да харесват хората около себе си и мястото, в което са избрали да живеят.
Интервю на Първите седем с Цвети Илиева, Идеаген ЕООД, в рамките на кампанията „Гордея се с труда на моите родители“
