Диети, спорт и кърмене, част първа
Публикувано в бр. единадесет на сп. “Първите седем”
Деветте месеца от бременността често пораждат у нас носталгични чувства, но и ни оставят тежко наследство. Вероятно никога преди не сме и никога след това няма да видим кантара да показва толкова внушителни числа и ако преди раждането те са оправдани и приемливи, след раждането вече са непоносимо бреме. Затова ни се иска да се отървем от ненужните килограми незабавно.
Факт е обаче, че сме натрупвали килограми плавно през цялата бременност и е невъзможно да се върнем на стартовото си тегло за ден-два. Обхваща ни желание да предприемем нещо драстично – да започнем да гладуваме, да стоим по цял ден във фитнеса… Но грижите по новороденото са изтощителни и отнемат много време, така че този план е почти неосъществим. Отделно ни притеснява това, че кърмим детето си и не искаме да му навредим по никакъв начин – а близките и познатите ни и по време на бременността, и по време на кърменето ни съветват да се храним „като за двама”. Неслучайно традиционната българска храна, която „прави мляко”, е баничка с боза!
Кърмещата жена и диетите
Кърмещата жена не бива да подценява нуждата си от калории и в никакъв случай не бива да предприема драстичен хранителен режим, особено в първите месеци, когато бебето е само на мляко и хранителният му прием изцяло зависи от майката.
Накратко – как е необходимо да се храним, докато кърмим?
Можем да разделим тази тема на две според двете съществуващи значения на понятието диета:
1. като общ хранителен режим и
2. като режим, който цели редуциране на теглото.
Ще започнем с по-общото разбиране.
1. Кърмене и хранене на майката
Напоследък доста разпространена е тезата, че кърмещата жена чрез храненето си може да причини на детето си колики или алергии и затова трябва да изключи от менюто си всички газообразуващи храни, лютото, горчивото и киселото, мъхестите плодове, цитрусите и т.н. Така в един момент се оказва, че диетата на майката е картофи и ориз – безспорно питателни храни, но неможещи да снабдят нейния организъм с всички хранителни вещества, от които се нуждае. Още повече, че кърменето идва след период на естествено изтощаване на организма, какъвто е бременността.
Всъщност ”независимо от местообитанието на кърмещата майка, нейната възраст, цвят на кожата и начин на живот, кърмата е с относително стабилен състав, който може да се променя в тесни граници“. Ето защо не е нужно да се притесняваме толкова за евентуалните липси в бебешкия организъм, важно е жената да се погрижи за своите нужди. Засега единствената доказана връзка между наличие на колики и хранене на майката е приемът на големи количества прясно краве мляко, тъй като казеинът се оказва труден за обработка от бебешкия организъм. Разбира се, добре е да ограничаваме в разумни количества т.нар. алергени, но не и да ги отбягваме напълно.
По-важно е храните, доколкото е възможно, да са „по-чисти”, да не съдържат твърде много консерванти и подобрители, да не са обработвани с прекалено много химикали. Много често реакцията към екзотичен плод например не е към самия него, а към химикалите, с които е обработван.
Според Ан Смит, IBCLC, не е обосновано и отказването от „газообразуващи храни” като боб, зеле, броколи, тъй като „газовете се образуват при взаимодействието между бактериите в червата и чревните влакна. Нито газовете, нито влакната могат да преминат в кърмата, даже когато вие имате газове” . Факт е, че в миналото традиционно българите са приемали именно такива храни – няма данни коликите при бебетата тогава да са били по-непоносими. Същото се отнася и днес за страните, където традиционно се ядат доста люти и пикантни храни. Смята се, че хранителните вкусове на детето се предопределят в голяма степен още от храната, която приема майката по време на бременността. Този приемствен модел продължава и по време на кърменето – кърмата променя вкуса си в зависимост от това, което майката е приела, но това, че млякото мирише на лук например, не означава, че е люто.
Майките вегетарианки и вегани могат да продължат да се хранят по начина, по който са се хранели досега, стига да приемат достатъчно витамин B12, калций и цинк.
Ако те не ядат месо, но ядат други храни, съдържащи животински протеини (каквито са млечните продукти, яйцата, рибата), то приемът на B12 би трябвало да е достатъчен. В противен случай би трябвало да приемат допълнително от този витамин на таблетки или чрез обогатени с него храни. Когато не ядат млечни продукти, майките е добре по друг начин да си набавят калций и цинк – например чрез прием на сусамов тахан, ядки, зърнени и бобови храни.
Ако има смисъл хранителният модел на бременната и кърмачката да бъде реорганизиран, то посоката трябва да е към разнообразие и търсене на баланс – така хранителните нужди и на майката, и на бебето ще са задоволени. Всички други драстични мерки не само че не помагат, те са една от пречките жените да кърмят дълго, защото утвърждават разбирането, че кърменето е трудно и иска жертви.
2. Кърмене и диети за отслабване
Не е невъзможно да се кърми и да се прилагат ограничителни мерки към храненето. Още веднага след раждането можем да откажем (или поне да ограничим) откровено вредните храни, които ни носят много празни калории – храните, съдържащи бяло брашно и бяла захар, консерванти, оцветители, пържените и пакетираните храни, газираните напитки (които отнемат от калция в организма) и т.н. Няма нужда да се храним за двама, а вместо традиционните баничка с боза или модерните й заместители като хамбургер с кола могат да хапват мюсли, овесени, пшеничени и други ядки.
Тъй като кърменето само по себе си помага за възстановяването на жената – окситоцинът помага контрахирането на матката; кърмещата жена харчи между 200 и 500 калории повече в сравнение с жената, хранеща с млека за кърмачета, понякога горните мерки се оказват достатъчни. Като се имат предвид и недоспиването, дундуркането и другите физически дейности, които са принудени да упражняват при обгрижване на бебето, много майки с изненада установяват, че твърде скоро след раждането влизат в старите си дрехи, а понякога дори се оказват по-слаби отпреди забременяването.
Разбира се, не всички са такива късметлийки. Много кърмещи жени въпреки всички тревоги на майчинството не успяват да влязат във форма и не се чувстват добре в кожата си. Затова се интересуват дали няма хранителни режими, които да са подходящи и които не повлияват количеството и качеството на кърмата. За тях е важно да знаят, че след втория месец могат да пробват да намалят храненето. Количеството на млякото вече е урегулирано и умереното намаляване на приема на хранителни вещества от майката няма да му повлияе. Добре е да се приемат не по-малко от 1500 калории на ден и да се отслабва с не повече от два килограма на месец, защото при много рязката загуба на тегло токсините, които се съдържат в запасите от телесни мазнини, преминават в кърмата.
Текст: Биляна Тодорова
доброволен консултант по кърмене към Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”
http://www.podkrepazakarmene.com/
Вижте също: Диети, спорт и кърмене, част втора
Още за Кърменето:
7 въпроса за кърменето, които трябва да зададете на педиатъра си
5,449 преглеждания
