Всички родители сме се сблъсквали с това: нашето 4-5-годишно дете прави и казва неща, които не бихме искали и това се случва отново, и отново, и отново. Опитвали сме всякакви варианти и техники, но ефектът е никакъв или в най-добрия случай – временен. В крайна сметка идва моментът, в който стигаме и до заплахите: „Ако още веднъж направиш това, ще видиш ти…” Дори да проработи веднъж, пак не е правилният подход. А и често пъти заплахите ни са напразни. Знаем го и ние, и те. Ето няколко насоки как да перефразираме молбите и изискванията си, така че да бъда чути и изпълнени.
Когато искаме детето:
Да си легне и да не става вече от леглото
Вместо:
„Ако станеш още веднъж от леглото, ще се развикам!”
Да кажем:
„След като веднъж си легнал, очаквам от теб да стоиш в креватчето.”
Това е по-добрият вариант, защото:
Очакването за определен вид поведение е ясно изразено и неемоционално.
Когато искаме детето:
Да си изяде граха и морковите
Вместо:
„Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!”
Да кажем:
„Помни, че след вечеря няма да има нищо друго за ядене до утре.”
Това е по-добрият вариант, защото:
Това му напомня, че кухнята „затваря” след малко, но то само може да реши дали да си изяде яденето или да чака до закуската.
Когато искаме детето:
Да си измие зъбите
Вместо:
„Няма да има приказка, ако не си измиеш зъбите!”
Да кажем:
„Време е за лягане. Какво правиш първо, когато се приготвяш за сън?”
Това е по-добрият вариант, защото:
Става ясно, че е време за подготовката за лягане и нейните ритуали, без това да звучи заплашващо и наказателно.
Когато искаме детето:
Да се държи добре в магазина
Вместо:
„Ако не спреш да тичаш веднага, няма да гледаш филмче като се върнем вкъщи!”
Да кажем:
„Ще можеш ли да ми помогнеш да открием любимата ти зърнена закуска?”
Това е по-добрият вариант, защото:
Разсейва детето от негативното поведение и в същото време предлага позитивна алтернатива.
Когато искаме детето:
Да нахрани рибката
Вместо:
„Ако не нахраниш рибката, ще я подарим на някой друг!”
Да кажем:
„Струва ми се, че рибката е гладна. Ето, вземи храната й.”
Това е по-добрият вариант, защото:
Така спокойно напомняме на детето за неговите отговорности.
Когато искаме детето:
Да ни попита нещо без да хленчи
Вместо:
„Ако изхленчиш още веднъж, ще те пратя в стаята ти!”
Да кажем:
„Бих искала да разбера какво ми казваш, но единственото, което чувам е хленчене.”
Това е по-добрият вариант, защото:
Така му показваме, че се интересуваме от това, което има да ни каже, но не приемаме тона, с който го прави.
Когато искаме детето:
Да си прибере стаята
Вместо:
„Няма да вечеряш, докато не си почистиш стаята!”
Да кажем:
„Бих искала да си събереш играчките и да ги сложиш на местата им. Кога искаш да го направиш, преди или след вечеря?”
Това е по-добрият вариант, защото:
Така ясно изразяваме очакванията си към него, но също така му даваме възможност за избор.
Когато искаме детето:
Да не клюкарства
Вместо:
„Няма да заведа един клюкар на детската площадка!”
Да кажем:
„Виждам, че си разстроен от поведението на сестра си. Трябва да й кажеш как се чувстваш заради това.”
Това е по-добрият вариант, защото:
Така му помагаме да разбере, че децата трябва да се разбират помежду си и да съумяват да комуникират и да работят заедно.
Когато искаме детето
Да пази тишина в колата
Вместо:
„Ако извикаш още веднъж, ще обърна колата и се прибираме!”
Да кажем:
„Много ми е трудно да шофирам при този шум. Ще спра и ще изчакам, докато се успокоиш.”
Това е по-добрият вариант, защото:
Ще позволи на детето да разбере ефекта, границите и последствията от своето поведение.
Вижте още:
Инатливите деца – какво да правим, когато „Не”, „Не искам” и „Няма” вземат превес
Отгледайте умно хлапе, което обича да учи
7 неща, които „добрите родители” правят (и прецакват децата си)
Нервните изблици и тръшкането при децата – как да реагираме?
Как да възпитаваме успешно чрез метода на „активното слушане”
